Как в Германия се борят с разхищението на продукти

В склад в западния германски град Кьолн флакони дезодоранти и душ гелове с лика на треньора на националния футболен отбор на Германия Йоахим Льов са наредени чак до тавана.

Палети с тези пакети, които бяха промоционална оферта за европейското футболно първенство през 2016 година, бяха предназначени за унищожаване веднага след последния съдийски сигнал, но неправителствената организация Innatura ги спаси, за да послужат за благотворителност.

По на изток, в Берлин, хората отнасят салата, кисело мляко и хляб, които са им останали, в общи хладилници във вътрешните дворове за съседите си, за да са им в помощ. Това е още една стъпка към намаляване на разхищаването на продукти.

Въпреки добре развитото си движение за рециклиране най-голямата европейска страна създава огромни количества "ненужни" продукти, които не е необходимо да бъдат изхвърляни - от все още използваеми потребителски стоки до храна, която е годна за ядене, пише AFP.

Хората започват да измислят нови начини това да се промени.

Юлиане Кронен от Innatura създава кооператива преди четири години, призовавайки компаниите да даряват стоките, които по една или друга причина трябва да бъдат свалени от щандовете.

След това неправителствената група преразпределя стоките към благотворителни организации в Германия срещу малка сума от около 5% до 20% от обявената цена.

По-евтино е да се унищожи

Такива форми на разпределяне на продукти са сравнително нови в Германия, където тежките регулаторни разпоредби могат да направят раздаването на излишните продукти доста скъпо занимание.

По-евтино за една компания в Германия е да изгори продуктите, отколкото да ги раздаде, заради таксата за дарения, ядосва се Кронен, енергична предприемачка над 50-те с прошарена коса.

"Всяка година в Германия горим или унищожаваме продукти на стойност 7 милиарда евро,"допълва тя. Кронен сочи "напълно нов" пакет памперси, тубички слънцезащитен крем, препарат за миене на чинии, кухненски миксери и маратонки, запълващи склада на Innatura - общо около 1500 различни неща.

Невероятни "останки" от една икономика, поддържана от износа и потребителските разходи, са навсякъде в пещерата на Аладин.

В един ъгъл лежат кутии с дезодоранти, тъй като етикетите им ги правят негодни за износ, понеже ЕС наложи санкции на Русия заради конфликта в Украйна.

По-нататък има двойно големи пакети с таблетки за съдомиялни. Те са от забравена оферта, отнасяща се само за определен период, и са били изтеглени след края на промоцията. Innatura е спасила около 580 тона продукти от пещите, след като компанията е основана преди четири години според Кронен.

313 килограма се изхвърлят всеки ден

Едни организации, като Innatura, поемат лавината от напълно годни за използване стоки, които се изхвърлят и изгарят, други тръгват от самото начало на процеса за оптималното използване на храна, която в противен случай би била изхвърлена.

Германците изхвърлят над 18 милиона тона храна всяка година или 313 килограма на две минути, според благотворителната организация World Wide Fund for Nature (WWF).

На около 600 километра от Кьолн берлинчанката Феня прави малка стъпка напред в решаването на този проблем. Тя е поставила стар хладилник за свободно ползване в двора на блок в североизточния берлински район Пренцлауер Берг.

Веднага щом оставя зеленчуците, Феня обявява дарението в платформа за споделяне на храни, за да знаят другите потребители за него, както прави и съседката Силвия, която пък дарява килограм лук и розмарин.

Сега всеки може да си вземе от нещата в този хладилник или в някои от другите 300 хладилника и места за оставяне на храни, изникнали в големите германски градове.

Успяхме да спасим над 8000 тона храна през петте години, откакто е активна платформата, казва съоснователят й Франк Бовинкелман.

Приема се всякаква храна - от кисело мляко, което може да бъде изхвърлено преди собствениците му да заминат на почивка, до останали хлебчета след тежък работен ден в пекарната.

Потребителите обаче не са единствените, отговорни за справяне с шокиращо високите равнища похабявани продукти в западните общества, посочва Бовинкелман.

Производителите и търговците на дребно продават брашно на килограм или картофи на чувал, докато клиентите вероятно се нуждаят от малка част, от това което купуват.

Какво количество от всичко това попада в боклука? Производителите също трябва да се променят, настоява той.

Споделянето на храна засегна болно място в обществото, убеден е Бовинкелман. Хората са все по-чувствителни към огромното разхищение на продукти, допълва той.

(БТА)