Тръмп трябва първо да погледне САЩ, преди да критикува германците

Преди да критикуват Германия заради търговския ѝ излишък, американците ще направят по-добре, ако сложат ред в собствената си къща, коментира Ханс-Вернер Зин* за вестник "Трибюн", пише БТА. 

Доналд Тръмп обвинява Германия в манипулация на обменния курс на нейната валута, която според него е причината за огромния излишък по текущата сметка на страната. Той греши. Излишъкът по текущата сметка на тази страна, равняващ се на 8% от брутния ѝ вътрешен продукт (БВП), определено е голям, доста голям, но той не се дължи на манипулация на обменния курс.

Истинските виновници са инфлационният балон в резултат на задлъжнялостта на Южна Европа, смекчената парична политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) и финансовите продукти, продавани в цял свят от американските банки. Вместо да критикува Германия, Тръмп би направил по-добре, ако се съсредоточи върху институциите в собствената си страна.

Търговският излишък на Германия се дължи на ниската цена, на която се продават нейните стоки. В този смисъл Тръмп е прав. Еврото е подценено спрямо долара и Германия продава доста евтино своята продукция на търговските си партньори от еврозоната. Това подценяване стимулира вътрешното търсене на германските стоки, като в същото време страната не е склонна да внася толкова, колкото изнася.

Еврото е подценено

Еврото струва в момента 1,07 долара, а според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) действителната му покупателна сила се равнява на 1,29 долара. С други думи еврото е подценено със 17%. От друга страна, ако се позовем на изчисления на Goldman Sachs от 2013 г. и извадим от уравнението реалното поскъпване на единната валута оттогава, установяваме, че стойността на германските стоки е подценена с 19% в еврозоната. Като цяло те са подценени с една трета.

Подценяването на стойността на германските стоки следователно е безспорен факт. Въпросът е да разберем защо обменният курс се е отклонил толкова много.

Подценяването в еврозоната се дължи на инфлационния балон в резултат на задлъжняването, а той от своя страна идва от влизането на страните от Южна Европа във валутния съюз след срещата на върха в Мадрид от 1995 година. Това доведе до драстично понижаване на лихвените проценти в тези държави. Лихвите спаднаха с около 5% в Италия, Испания и Португалия и с 20% в Гърция. 

Заради евтините кредити от чужбина, свързани с еврото, заплатите се повишиха по-бързо от производителността, особено в строителството. Това тласна цените нагоре и се отрази на конкурентоспособността на промишлеността на страните от Южна Европа. Германия, която по онова време преживяваше криза, имаше слаба инфлация в съответствие с изискванията на Договора от Маастрихт, което допринесе за допълнително понижаване на реалната цена на кредитирането. Що се отнася до подценяването на еврото, то се дължи на две причини.

Смекчената парична политика на ЕЦБ

Първата причина: изключително смекчената парична политика на ЕЦБ и по-конкретно отпечатването на 2,3 трлн. евро за купуване на облигации на държави от еврозоната в рамките на нейната програма за количествено облекчаване. Част от тази сума отиде в чужбина в търсене на по-висока доходност, което предизвика обезценяване на еврото. Това е непряка форма на манипулиране на обменния курс. Отговорността за нея обаче не може да бъде приписвана на Германия, тъй като Bundesbank, германската централна банка, се обяви категорично против паричното облекчаване и другите аналогични мерки, наложени от Управителния съвет на ЕЦБ.

Втората причина за подценяването на еврото е вътрешен фактор в страната на президента Тръмп. Тъй като доларът е основната резервна валута в света, американският финансов сектор успя да предложи на чуждестранните инвеститори през последните десетилетия богат набор от привлекателни продукти. Това доведе до поскъпване на долара и се отрази на конкурентоспособността на износа на САЩ, подобно на финансовите продукти, предлагани от лондонското Сити, които предизвикаха поскъпване на британската лира.

Холандска болест

При подобни ситуации икономистите говорят за холандска болест или проклятието на суровините, тъй като разработването на газови находища в Холандия през 60-те години на миналия век оказа натиск за повишаване на курса на холандския гулден, предизвиквайки упадък на промишлеността.

Независимо дали става въпрос да се продава на останалия свят газ или финансови продукти, резултатът е бурно развитие на един сектор за сметка на други вследствие на повишаването на реалния обменен курс. Когато се оплаква от последиците от силния долар за заетостта в американската промишленост, президентът Тръмп би трябвало да гледа към Уолстрийт, а не към Германия.

Необходимо е също така той да осъзнае, че именно тези американски финансови продукти, които, макар и съблазнителни, навредиха на американския износ, понякога са били "пясъчни замъци", а не реални инвестиционни възможности.

В рамките на американския закон за финансиране на общностите президентите Джими Картър и Бил Клинтън насърчаваха предложения за отпускане на големи кредити на хора в неравностойно положение, за да се улесни достъпът им до жилище. От самото начало обаче беше ясно, че много от бенефициентите никога няма да могат да изплатят дълговете си.

Посредниците, които бяха насърчили тези хора да се отърват от своите кредити, ги продадоха на банките, които умело преобразуваха тези "кухи" активи в ценни книжа с покритие и ги пласираха на пазара с фалшив максимален кредитен рейтинг AAA. Уолстрийт наричаше тогава "глупави германски пари" капиталите, които прииждаха, за да финансират социалната политика на Съединените щати.

Доставени в САЩ автомобили Porsche, Mercedes и BMW, за които никога не бе платено на германците

Измамата бе разкрита по време на финансовата криза. През 2010 г. германското правителство бе принудено да налее 280 милиарда евро, за да подкрепи банковия сектор, създавайки две банки със задачата да изкупуват тези проблемни финансови продукти. От тази гледна точка може да се каже, че за много от германските автомобили Porsche, Mercedes и BMW, доставени в САЩ, така и никога не бе платено. Американският президент би трябвало да вземе това предвид, преди да заплашва да започне търговска война - или дори да се впуска в спор с туитове - с Германия.

* Ханс-Вернер Зин е пенсиониран професор по икономика в Мюнхенския университет, член на Консултативния съвет към германското министерство на икономиката и бивш президент на Института за икономически изследвания Ifo.