Разумна сделка около Brexit е по-реална, отколкото смятате

Страните в дебата около Brexit до голяма степен се информират чрез т.нар. склонност към потвърждаване. Ако подкрепяте излизане от Европейския съюз (ЕС), вероятно ще пренебрегнете всяка информация, според която Brexit ще е лош за икономиката или че преговорите ще бъдат дяволски трудни. Ако подкрепяте оставане в ЕС, ще продължите да отстоявате преувеличените предупреждения за икономическа гибел.

Може би ще казвате също, че ЕС ще откаже на Великобритания подходяща сделка при излизането, пише Волфганг Мюнхау от Eurointelligence за Financial Times (FT). Ще правите това, защото ще сте ядосани или защото вече гледате напред към момента на сладко отмъщение – когато ще можете да заявите: „Казах ли ви“. А все още има и хора, които се надяват – или се страхуват, че цялото това нещо може да се върне назад. А то не може.

Реалността на големите предстоящи битки около Brexit е, че те са сравнително скучни. След като министър-председателят Тереза Мей задейства Член 50 следващата седмица, Великобритания ще бъде извън ЕС най-късно до юли 2019 г., а може би и няколко месеца по-рано. А, обратно на предупрежденията, които постоянно чувам, вярвам, че шансовете около сделката при излизането съгласно Член 50 от Лисабонския договор не са толкова лоши.

Разбира се, не е толкова трудно да измислим сценарий, при който британските политици излизат от преговорите недоволни след провокация. Най-големият проблем ще бъде парите. Винаги е така. Маргарет Тачър поиска парите си обратно през 80-те години. Няколко години ЕС не направи почти нищо, освен да уреди британската „отстъпка“, както я наричат германците. А това беше един доста горчив конфликт. Но в крайна сметка постигнаха сделка. Винаги го правят.

Битката около излизането на Великобритания от ЕС не би трябвало да е толкова трудна. Има разговори, макар и непотвърдени, че сметката ще е около 60 млрд. евро. От финансова гледна точка това не е в същата категория, като големите битки в миналото. Проблемът около сметката за излизането от ЕС е липсата на правна база и прецедент. Договорите мълчат, инструкции липсват, пише Мюнхау.

Проблемите са решими, стига и двете страни да се придържат към един принцип: Brexit не трябва бъде възможност нито за ЕС да спечели лесни пари, нито за Великобритания да избегне преките разходи към съюза, до които ще доведе излизането ѝ.

Макар че е справедливо Великобритания да плати разходите за Brexit, няма да бъде справедливо ЕС да извлече от тях цена за достъп до пазара. За щастие, има доста цифри между нула и 60 млрд. долара.

Има 18 месеца двете страни да обсъдят детайлите около процедурата за излизане по Член 50. Те няма да включват търговска сделка, а само условията по развода. Отделно, ЕС и Великобритания ще трябва да договорят междинно споразумение, което ще остане в сила докато се оформи финален търговски пакт. Междинното споразумение ще влезе в действие, след като Brexit получи законова сила.

Би било безотговорно да прогнозираме, че всичко ще мине гладко. Напротив, то ще бъде толкова горчиво и трудно постигнато, колкото и всяка друга голяма битка в миналото. Това, което виждам обаче, пише Мюнхау, е, че и двете страни имат повече за губене, отколкото за печелене. Съществува по-голям проблем от наблюдението, че Великобритания има какво да изгуби повече от ЕС. Не, че не е вярно, но не и критично. От далеч по-голяма важност е, че Великобритания е неразделна част от веригите на доставка на европейската автомобилна индустрия, особено сега след продажбата на Vauxhall и Opel на френската Peugeot. Автомобилната индустрия ще намери начин да преживее Brexit. Но не може да се справи с внезапен пробив.

Затова, следващия път, когато чуете, че ЕС е в по-силна преговорна позиция, спомнете си, че който прави подобни изявления, не взима предвид промишлените вериги на доставки и други близки връзки между Великобритания и ЕС: в сигурността и отбраната, а и координирането на икономическата политика на ниво Г7 или Г20 на най-богатите и развитите страни. Великобритания няма магически да се изпари след Brexit.

А по отношение на решителния аргумент - че ЕС трябва да накаже Великобритания, за да обезкуражи другите страни да напуснат? Това са пълни глупости, пише Мюнхау. Не мога да намеря и една страна, която дори да се доближи до това. Най-изолираната страна в ЕС е Полша, но избирателите там все още подкрепят силно членството в ЕС. Скандинавските страни може да са поизгубили някогашния си ентусиазъм около европейската интеграция, но нито една от тях дори не е близо до обмисляне на излизане. Изборите в Холандия от миналата седмица сложиха край на много страхове, а и на надежди, за Nexit. Излизане от еврозоната е друг въпрос. Но няма страни, които се редят на опашка, за да излязат от ЕС. Ситуацията може да се промени, ако Франция избере Марин Льо Пен, но не мисля, че това ще се случи.

Всеки политически процес е склонен към инциденти. Но наистина ми е трудно да намеря дори една непреодолима пречка пред сделката, завършва Мюнхау. Съветът ми, особено към ядосаните поддръжници на оставане в ЕС, е да поемат дъх, да приемат, че Brexit ще се случи и да се фокусират върху това как да подновят връзката с ЕС след Brexit.