Grexit остава реалистичен сценарий, ако правителството на Гърция и народът ѝ го желаят. Това смята германският икономист Йоханес Бекер, който вярва, че без еврото гърците биха могли да имат по-добри перспективи, но препоръчва самите те да преценят какво ще е по-добро за тях, съобщава изданието News.in.
За Гърция в еврозоната обаче се изисква още много работа, така че нейното оставане да не означава удължаване на икономическата криза, а е един по-добър живот за гърците, казва още икономистът.
В интервю за Deutsche Welle Йоханес Бекер, който е директор на института за публични финанси в Мюнстер, не смята за реалистични разчетите за първични бюджетни излишъци в Гърция в размер на 3,5 на сто, каквито искат от нея европейските институции.
Според него по-малки бюджетни излишъци за Гърция са постижими, но не от порядъка на 3,5 на сто от БВП. Той преценява, че практически е непостижима тази цел и че Гърция ще продължи да е под натиск, а в действителност това, което на нея й трябва, е да се съсредоточи върху намирането на ресурс от пазарите, за да финансира нуждите си.
Оценките на германския икономист се съдържат в негова нова книга, озаглавена "Комплексът на Одисей", в която съавтор е и Клеменс Фуст, директор на Мюнхенския институт за икономически изследвания (Ifo). Двамата развиват тезата, че за разлика от омировия герой държавите от ЕС не са се противопоставили на съвременните Сирени: разрастването на дефицитите, прекомерно високия държавен дълг и хлабавото спазване на европейските норми.
В началото на 90-те години някои икономисти предупреждаваха за отклоненията, които ще настъпят между европейския север и европейския юг. Политиците обаче пренебегнаха предупрежденията им, казва Бекер.
Той е убеден, че за разлика от Кипър, Ирландия, Португалия и Испания, Гърция е навлязла по-дълбоко в икономическата криза, тъй като страната е била в плен на една също толкова дълбока политическа криза.
Гръцките правителства не успяха, тъй като не прегърнаха реформите. Не успяха обаче и партньорите им, тъй като оказаха натиск върху Гърция да извърши неща, които тя не желае, пише още германският икономист, изтъквайки, че германското правителство също е допуснало големи грешки и че е било неправилно това, че гръцкият дълг не е бил орязан.
БТА