България е похарчила 13,3% от брутния вътрешен продукт (БВП) за социална защита, сочат последните данни на Евростат за направените през 2015 година разходи за публични услуги. Средствата, отпуснати от правителството за социална подкрепа, са най-големият разход за публични услуги – 32,6% от всички.
Следват парите, заделени за икономическо развитие (6,1% от БВП) и за здравеопазване (5,5% от БВП). Парите за образование са 4% от БВП. За отбрана правителството е заделило 1,4% от БВП.
Като дял от общите разходи на правителството за публични услуги за икономическо развитие се заделят към 15% от всички, за здравеопазване – 13,4%, а за образование разходите са 9,8% от всички през 2015 година.
Като цяло страните от ЕС заделят 19,2% от БВП за разходите за социална защита, показва още статистиката. Основна част от тези средства отиват за подкрепа на възрастните хора (10,3% от БВП), както и за хората в неравностойно положение (2,8%).
Структурата на разходите за социална защита в България е подобна – най-много средства отиват за подкрепа на възрастните хора (9,9% от БВП) и за семействата с деца (2,4%). За хората в неравностойно положение се отделят 0,2% от БВП.
Най-много средства за социална защита заделят правителствата на Финландия (25,6% от БВП), Франция (24,6%) и Дания (23,6%), показват още данните на Евростат. В Гърция пък оказват най-голяма подкрепа на възрастните хора като част от разходите за социална подкрепа (15,7% от БВП). В южната ни съседка за социална защита се отделят 20,5% от БВП.
Най-малък дял за социална защита се отделят в Ирландия (9,6% от БВП), Литва и Латвия (по малко над 11%) и в Румъния (11,5%).
От данните е видно още, че правителството оказва най-голяма подкрепа за образованието в Дания (7% от БВП) и най-малка в Румъния (3,1%). Разходите за здравеопазване са най-големи в Дания (8,6% от БВП) и във Франция (8,2%). На обратния полюс е Кипър с 2,6% от БВП, заделени за здравеопазване.