Икономиката на еврозоната всъщност се представя много по-добре от американската

Плановете на Доналд Тръмп да ускори темпа на растеж на САЩ получават сериозно внимание – но икономиката на еврозоната е тази, която всъщност се представя по-добре от очакванията, коментира Financial Times.

Данните за бизнес очакванията, темпа на растеж и безработицата в зоната с единна валута предизвикват положителни изненади в началото на годината, след като бизнес доверието се оказва устойчиво въпреки британския вот за излизане от Европейския съюз (ЕС).

Икономиката на еврозоната отбелязва 14 последователни тримесечия на растеж, нивото на безработица се върна към едноцифрено число, а икономическите настроения са достигнали най-високите си нива от шест години. Данните са в контраст с общото описание на икономиката на еврозоната като стагнираща и вечно недостатъчно ефективна.

„Определено продължавам да се изненадвам на изкривения негативизъм към Европа“, казва Ерик Нилсен, главен икономист в UniCredit, според който подобни позиции „се базират най-вече на сякаш повърхностно внимание към данните – или може би на алтернативни факти“.

Всъщност създаването на работни места в еврозоната се е ускорило до почти 9-годишен рекорд през януари, а темпът на производствен растеж продължава да е на най-високото си ниво от 5 години и половина.

Последният индекс на Markit за производството в еврозоната, който измерва доверието на мениджърите, е твърдо на положителна територия на ниво от 54,4 пункта – 43-ти пореден месец, показващ разширяване.

Въпреки сериозните опасения около италианските банки и дългата финансова криза в Гърция растежът на еврозоната през четвъртото тримесечие на миналата година се оценява на 0,5% - по-бърз от темпа на САЩ. За 2016 г. като цяло растежът в еврозоната е по-бърз от този на САЩ с 1,7% спрямо 1,6%.

Анализаторите са съгласни с причините за сравнително стабилното икономическо представяне на еврозоната: финансовата криза избухна преди почти десетилетие, безработицата има пространство да продължава да намалява, а вотът на Великобритания за излизане от ЕС не доведе до очакваните шокове. Нещо повече, ултрахлабавата парична политика на Европейската централна банка най-накрая работи, насърчавайки домакинствата и компаниите да взимат заеми и харчат. Местното търсене е допринесло най-много за скорошния растеж.

Макар че Питър Наваро, ръководител на Националната комисия за търговията към президента Тръмп, обвини Германия, че „продължително експлоатира другите страни от ЕС“, темповете на растеж са се подобрили в еврозоната с важното изключение на Италия. Испания отчита ръст от 3,2% през 2016 г., а Франция също се разширява бързо след свиване през второто тримесечие.

Focus Economics, която обединява икономически прогнози, отбелязва, че най-големите подобрения на очакванията за растеж през 2017 г. са в Европа. Дори през 2018 г., когато се очаква намаляването на данъците и разходите за инфраструктура на Тръмп да има най-голям ефект, последните актуализации на прогнозите за растеж на еврозоната са на едно ниво със САЩ.

Някои икономисти са убедени, че Европа страда повече от песимистичните коментари за представянето ѝ, сравнено с това на САЩ, отколкото от нещо по-значително.

Нилсен посочва, че през последното десетилетие растежът на БВП на глава на населението в еврозоната е средно 1,9% годишно, което „не е много по-различно“ от 2,4% в САЩ. Той добавя, че растежът би трябвало да е усетен по-силно от обикновените семейства в Европа, тъй като неравенството тук не се увеличава толкова бързо, колкото в САЩ.

Въпреки това предвид фрагментираните финансови пазари и големите проблеми в някои страни от периферията – например слабите банкови сектори и високия публичен дълг в Италия и Португалия, има причини за съмнение дали възходът на Европа напоследък е устойчив.

Давал Джоуши от BCA Research твърди, че растежът при кредитите е частична причина за изненадващото подобрение – и че откакто растежът на заемите е започнало да се забавя към края на миналата година, „последният „миниподем“ на икономиката на еврозоната вероятно достига своя край“.

Официалните лица са също толкова внимателни, като желанието им е да не подчертават подобряващите си перспективи от страх, че това ще увеличи натиска, особено в Германия, към по-стегната парична политика. Петер Прат, главен икономист на ЕЦБ, казва: „Текущата среда все още не успява да се адаптира устойчиво към  нива на инфлацията по-близо до 2% в средносрочен план“.

Вероятното последствие от подобна позиция е, че ЕЦБ ще продължи да позволява натрупването на инерция в икономиката, за да се ускори инфлацията и да се намали безработицата – което контрастира на сигналите на Федералния резерв, че ще продължи бавно да повишава лихвените проценти.

Ако двете централни банки се придържат към двете си толкова различни посоки, като ЕЦБ не спира да поддържа разширяването на икономиката на еврозоната, Европа може да не бъде в състояние да си мълчи за изненадващо силното си представяне още дълго време.