Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да започне да затяга ултрахлабавата си парична политика тази година, каза германският финансов министър Волфганг Шойбле в интервю, което ще бъде публикувано в петък, добавяйки, че това никак няма да бъде лесно.
„Европейската централна банка ще има трудната задача да излезе от ултраекспанзионистичната си парична политика“, каза Шойбле за вестник Sueddeutsche Zeitung, цитиран от Ройтерс. “Вероятно би било правилна стъпка, ако ЕЦБ се осмели да излезе [от тази политика] тази година“.
Шойбле добави, че е „възможно и необходимо“ следващото правителство на Германия да понижи данъците след парламентарните избори в Германия през септември.
Според него прогнозите, че инфлацията може да достигне 3% в Германия тази година, ще засилят опасенията около текущите ниски лихвени проценти.
Макар да признава, че не е фен на паричната политика на ЕЦБ, той добавя: „ЕЦБ има мандат от еврозоната и го изпълнява добре“.
Шойбле казва, че основният проблем е, че няколко страни от еврозоната не могат да засилят конкурентоспособността си, както се изисква. „Проблемът е слабостта на другите страни, а не силата на Германия“, казва той.
Според консервативния министър ще са нужни сериозни усилия, за да се убедят германските граждани, че общата валута е предоставила по-добра заетост, социални и бизнес ползи, отколкото рискове и отрицателни ефекти.
За да докаже Германия това, според него е от съществено значение Италия и другите страни да спазват договорените правила.
Заместникът на Шойбле Йенс Шпан каза за Ройтерс миналата седмица, че е желателно да започне „разумно начало на излизане“ от експанзионистичната парична политика на ЕЦБ.
ЕЦБ цели инфлация от малко под 2%, но не успява да я постигне от години. За да се пребори с дефлацията, централната банка намали лихвените проценти до нулата и стартира огромна, но противоречива програма за изкупуване на облигации.
Шойбле и други германски законодатели предупредиха, че ЕЦБ рискува да засили подкрепата за евроскептичните партии, ако не промени посоката си скоро.
Германското федерално правителство, провинциални и местни власти и фондовете за социално осигуряване са спестили 240 млрд. евро от 2008 г. насам в резултат на ниските лихвени проценти и 47 млрд. евро само за 2016 г., съобщи вестник Handelsblatt в петъчното си издание, позовавайки се на данни на германската централна банка.
Според оценки на Института за икономически изследвания Рейнланд-Вестфалия (RWI Essen) увеличаване на лихвата с 1% ще увеличи разходите за обслужване на дълговете в Германия с 21 млрд. евро годишно, пише Handelsblatt.