Brexit: началото на битката

2016 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2016 г."

Всичко започна по-скоро като на шега. Или не, грешка – по-скоро като самодоказване. Самоувереността на премиера Дейвид Камерън се бе изстреляла толкова много нагоре, че той явно не допускаше дори и минимален шанс Великобритания да избере път, различен от европейския. В крайна сметка страната е член на Европейския съюз още от далечната 1973 г. и е положила значителни усилия за развитието на икономиката, външните отношения, социалното положение на гражданите си...

Но както се казва – да, ама не. Почти четири години, след като тогавашният министър-председател на Великобритания обяви, че британският народ трябва да има думата на референдум по новите условия на членство на Великобритания в ЕС и излизането на страната от съюза, и Обединеното кралство, и Европа са на кръстопът. Британският народ наистина взе своето решение, колкото и то да не се харесва на редица политици, икономисти, бизнес мениджъри и дори – на останалите им съграждани.

2016 г. започна с продължаващите усилия на Дейвид Камерън и лидерите на Европа да постигнат споразумение за новия статут на страната в рамките на съюза. След няколко месеца преговори сделка в крайна сметка беше постигната. Великобритания получи редица отстъпки, които ако не беше втората по големина икономика в ЕС, вероятно нямаше да успее да договори.

В рамките на новото споразумение Камерън заяви, че е осигурил нови защити на страните, които не са членки на еврозоната, намаляване на бюрокрацията с цел Европа да стане по-конкурентоспособна, намаляване на миграцията в рамките на ЕС, включително "извънредна пауза", която означава, че имигрантите от страните-членки на ЕС ще трябва да чакат четири години, за да получат пълен достъп до британската социална система и че ще бъде направено изключение за Обединеното кралство по създаването на по-тесен политически съюз.

Освен това той успя да извоюва Великобритания да има правото да оспори всяко едно развитие в еврозоната, което застрашава британската лира и икономическите интереси на Лондон. Което с други думи означаваше и по-голяма защита на страните нечленки на еврозоната като цяло, включително България, и те за пореден път откриха в лицето на Великобритания най-силния си възможен защитник срещу Меркел или Оланд.

След тази си победа Камерън стана ще по-уверен в себе си. Още тогава той заяви: "Това е достатъчно за мен, за да отправя препоръка, че Великобритания трябва да остане в Европейския съюз", а няколко дни по-късно обяви и официалната дата за референдума, който щеше да определи бъдещето на страната – 23 юни.

Кампаниите „за“ и „против“ членството на Великобритания в ЕС стартираха буквално в същата минута. В продължение на четири месеца и двете страни се замеряха една друга с твърдения и доклади на икономисти, политици, консултанти, анализатори... Изненадващо, един от първите, които стартираха полемиката по темата, бе тогавашният кмет на Лондон – Борис Джонсън, а още по-изненадващо бе, че подкрепи Brexit.

Срещу доклада на London School of Economics, че средните доходи на домакинствата ще се понижават с поне 850 паунда (1232 долара) годишно или пък изследването на Конфедерацията на британската индустрия, че ще струва на Великобритания 100 млрд. паунда (144 млрд. долара) и 950 хил. работни места до 2020 г., се изправиха 250 бизнес лидери в подкрепа на Brexit, сред които бившият изпълнителен директор на HSBC Майкъл Джиогеган и основателят на Phones 4u Джон Кодуел.

Докато гуверньорът на Английската централна банка Марк Карни се подготвяше за значително облекчаване на паричната политика в случай на необходимост, а всички предупреждаваха за срив на паунда, на цените на жилищата и на инвестициите, Борис Джонсън обяви, че Ситито, или финансовият център на Лондон, ще процъфти след излизането на страната от ЕС.

Меркел, Оланд, Кристин Лагард и още кой ли не се надпреварваха да рисуват все по-мрачен и по-мрачен образ на Великобритания извън ЕС. Както и на съюза без Лондон. Те напомняха колко по-богата е станала страната заради облагите и възможностите, които е получила като част от ЕС, предупреждаваха, че Brexit заплашва мира в Европа... Накрая дори войнствено настроеният унгарски премиер Виктор Орбан, който се противопоставя на ЕС по редица икономически и политически въпроси, призова британците да останат в рамките на блока.

След седмици тревоги, опасения, предупреждения, заплахи и молби дойде съдбовният ден на референдума. И още по-съдбовният 24 юни, когато половин Великобритания се събуди, осъзнавайки, че другата половина е гласувала за Brexit, а светът изпадна в шок.

Катастрофите започнаха още от същия миг. Курсът на британската лира се срина до най-ниското си ниво от 31 години, а първият министър на Шотландия обяви, че страната вижда бъдещето си в ЕС и може да проведе втори референдум за излизане от Обединеното кралство, ако наистина се стигне до Brexit.

Негативните реакции на европейските лидери бяха очаквани, като всички предупредиха, че предстоят тежки дни за Лондон, Брюксел и света. Само Доналд Тръмп беше доволен.

Една от изненадите след случилото се бе оставката на Найджъл Фараж, лидера на британската евроскептична Партия за независимост на Обединеното кралство (UKIP), който заяви: „Целта ми за излизане от ЕС е постигната. Изпълних мисията си“. Преди това обаче ей така, между другото, още в деня, в който станаха ясни резултатите от референдума, той заяви, че твърдението как Brexit ще увеличи бюджета за здравеопазване с 350 млн. паунда седмично е било „грешка“.

Настана бъркотия и несигурност. Заваляха въпроси: какво ще се случи, кога ще се случи? Ще продължи ли правителството с Brexit, как ще се водят преговорите с ЕС, кога изобщо ще се стартира Член 50, с който страната официално заявява желанието си да напусне съюза? Великобритания даде поне един отговор сравнително бързо – на 13 юли британският премиер Дейвид Камерън подаде оставка, а няколко дни по-късно мястото му зае тогавашният вътрешен премиер Тереза Мей. Която за изненада на всички посочи за свой външен министър вече бившия кмет на Лондон Борис Джонсън.

Оттогава насам, вече повече от половин година, слушаме основно полемики. Европейските лидери, включително Меркел, заявиха, че няма как да се водят преговори с Великобритания, преди тя официално да е стартирала процедурата по Член 50. Тереза Мей от своя страна заяви, че това ще се случи до края на март 2017 г. Тя сигнализира, че ще има "твърдо излизане", което означава ограничаване на миграцията, но и загуба на достъпа до единния пазар на съюза.

Междувременно се оказа, че мрачните предсказания за рецесия в страната може би са били твърде преувеличени и всъщност в някои отношения икономиката ѝ дори се представя по-добре.Излезе и решение на Висшия съд на Лондон, че Великобритания трябва да подложи на гласуване в парламента решението за излизане на страната от ЕС, преди официално да бъде стартиран процесът по Brexit. Държавата, естествено, обжалва решението, а какво ще реши Върховният съд по казуса – очакваме през януари.

Около Brexit съществуват редица въпросителни и неясноти. Едно нещо обаче е сигурно – Brexit със сигурност ще има. След решението на референдума се появиха редица теории за това как фактическото излизане на страната от ЕС ще бъде избегнато. Според едната правителството наистина ще стартира процедурата и през последвалите 2 години ще проведе преговорите с ЕС, но когато се стигне до конкретно споразумение, лидерите ще заявят, че сделката не е достатъчно добра за страната и ще се откажат от нея, връщайки Великобритания в начална позиция.

В друг вариант на тази теория постигнатото споразумение ще бъде отново подложено на референдум и след като в продължение на 2 години гражданите са търпели ограничения, загуби и рецесия, те ще се „освестят“ и ще гласуват за „правилния“ избор. Решението е отново във ваши ръце, скъпи британци.

Според други коментатори решението на Върховния съд ще потвърди това на предишната инстанция и когато се стигне до вот за стартиране на процеса по излизане, парламентът ще гласува „против“, ефективно пренебрегвайки вота от референдума. Край на историята.

Има още какви ли не теории. Истината е обаче, че нито една от тях няма как да се случи. Макар че парламентът е изпълнен с привърженици на оставането в съюза, депутатите вероятно няма да посмеят да се изправят срещу народа си. В същото време Тереза Мей ясно заяви, че е готова на люта битка, за да постигне най-добрата сделка за Великобритания и ЕС. Дори процесът да отнеме повече от две години, със сигурност тя няма нито да се откаже от максимално добър резултат от войната, нито пък ще избяга от отговорност и ще остави финалното решение отново в ръцете на гласоподавателите.

В цялата тази ситуация има едно нещо сигурно: очакват ни още (поне) две години на несигурност. Не само за Великобритания, но и за съюза, а и за България като страна членка (без дори да споменаваме за трудното председателство през 2018 г.). А междувременно най-добрият избор за всички е да се подготвят за "следвоенния" период.

Всичко за Brexit следете тук