Търговията означава работни места, посочва в нов доклад Европейската комисия и дава доказателства. Според данните на Брюксел 31 млн. работни места в общността са свързани с износа на държавите от общността към трети страни като Китай и САЩ. Това означава, че работата на един от всеки седем работещи в ЕС е свързана с износа.
563 хил. са работните места в България, които са свързани с износа извън Европейския съюз. В допълнение още 80 хил. българи работят в друга държава от общността, а позицията им е свързана с износа извън ЕС. Това означава, че едно на всеки пет работни места в България е свързано с износа.
Българският износ създава 23 хил. работни места в друга държава от общността, показват още данните на Комисията.
54% от работните места, свързани с износа на България, са в сектора на услугите, 21% - в минната индустрия и селското стопанство. 6% от работните места в сектора на текстилната индустрия зависят от износа.
От данните на ЕК е видно, че износът на страната подкрепя основно работни места, които изискват ниско образование – 75% от заетите. Високообразованите са едва 8% от работещите за износ българи.
Подобно е положението и в Румъния – 74% от работещите за износ са нискообразовани. 1,2 млн. са работните места в северната ни съседка, които зависят от износа извън ЕС. Допълнително 181 хил. румънци работят в друга държава от общността, но работата им е свързана с износа за трети страни.
Като цяло данните показват, че износът към трети страни не създава работни места за високообразованите европейци. Най-голям е делът на работните места, свързани с износа, за високообразовани експерти в Ирландия – 42%. В големите европейски икономики процентът е около 30 на сто. Повечето работещи за износ извън ЕС са със средно образование.
Основно от износа се възползва секторът на услугите в Европейския съюз.
Най-голям е броят на работните места, свързани с износа, в Германия (6,2 млн.), Италия (2,7 млн.) и Франция (2,2 млн.).