Нека консулите бдят

Caveant consules (ne quid detrimenti respublica capiat) – Нека консулите бдят (републиката да не пострада). Това са първите думи от формулировката, с която римският Сенат давал на консулите диктаторска власт в критични за държавата моменти.

На 04.12. Италия отново имаше нужда от своите консули, тъй като страната е напът да влезне в политическа криза. И то в момент, в който има отчаяна нужда от правителство.

Италия е демократична парламентарна република с многопартийна система съгласно Конституцията, която е в сила от 1 януари 1948 г.

Основният законодателен орган в Италия е двукамарният парламент, като Министерският съвет също има ограничени законодателни правомощия. Всеки закон трябва да получи одобрението и на двете камари – Камара на депутатите с 630 представители и Сенат, включващ 315 избрани и малък брой пожизнени сенатори.

Изборните представители и в двете камари се избират с пряко гласуване. Техният мандат е с продължителност пет години, но всъщност в съвременната история на страната предсрочните избори са нещо обичайно и кабинет, който да е изкарал пълен мандат е рядкост.

Всеки закон, за да бъде приет, трябва да получи одобрението и на двете камари. Това беше основната тема на организирания от премиера Матео Ренци референдум за промяна на констутицията.

На 04.12 Италия трябваше да реши дали Сенатът ще продължи  да участва в одобряването на бюджета или приемането на по-голямата част от другите закони и дали ще може да сваля правителството, като не му гласува доверие.

Тези правомощия, според предложението, щеше да има само Камарата на депутатите. Предвиждаше се да се запази правото на сенаторите да участват в избора на държавен глава и на конституционни съдии. Сенатът щеше да може и да предлага промени на законите, одобрени от Камарата на депутатите, но тези предложения няма да са юридически обвързващи.

Броят на сенаторите трябваше да  бъде намален от 315 на 100, които няма да се избират пряко, а от властите на 20-те италиански области. Идеята бе той да представлява интересите на регионалните власти при управлението на страната. Същевременно трябваше да се увеличат правомощията на централното правителство за сметка на областите, които губят повечето си правомощия.

Например в политиката за опазването на околната среда, националните транспортни мрежи, енергийната политика и др.

Италианският министър-председател Матео Ренци заяви, че няма да участва в опитите да се формира служебен кабинет или временно правителство, след като загуби насрочения за 4 декември референдум за конституционни реформи. Много наблюдатели сочат, че ще последва или временно правителство или служебен кабинет. Ренци заяви, че няма да участва в тях.

Вероятността от политическа нестабилност след провал на референдума, крие изключително големи рискове предвид колебливото представяне на италианската икономика.

Икономиката на Италия

Италия е с население от 60,4 млн. души. Нивото на безработицата е 11,7%, при средно за ЕС 8,6%, а за еврозоната – 10,1%. БВП на страната през третото тримесечие нараства с 0,3% или с 0,9% на годишна база, като за 2015 г. стойността му беше 0,7%. Доходът на човек от населението спада трайно спрямо средния за ЕС. През 2001 г. той е с 19% по-висок, докато през 2015 г. вече е с 5% по-нисък от средния за ЕС.

Страната има по-висока безработица и силно низходящ доход на глава от населението, сравнено с останалите държави от Европейския съюз, което говори за влошена бизнес среда. Всичко това се случва на фона на високи бюджетни дефицити, който през 2015 г. е 2,6%, а средната му стойност за периода 1995-2015г. е -3,47%.

Инфлацията, измерена през октомври е -0,2%, но най-големият проблем за икономиката е държавният дълг на страната. Той е 2,21 трлн. евро на нездравословното ниво от 132,7% от БВП.

Банковата система – Ахилесовата пета на Апенините

Италианската икономика очевидно изпитва проблеми, но това което най-много притеснява международните инвеститори е банковата система. Тя се състои от 400 групи и банки, като системно най-важната на глобално ниво е Unicredit. Сред големите частни кредитори са още Intesa Sanpaolo, Banca Monte dei Paschi di Siena, Banco Popolare и UBI Banca. Banca Monte dei Paschi di Siena е най-старата банкова институция в света.

Общият размер на необслужваните кредити е около 360 млрд. евро. Лошите кредити представляват 16,4% от общите кредити, докато средната стойност за Европейския съюз е 5,5%. Ситуацията допълнително се влошава от ниската възвръщаемост на собствения капитал и на активите – съответно 2,3% и 0,2%, като те са за ЕС 5,7% и 0,4%. Ако сравним капиталовата адекватност от първи ред с тази на останалите държави от ЕС, то отново предимството не е на страната на Италия. В южната държава тя е 1,8%, докато при членките на Съюза е 13,5%.

Разходите на италианските банки представляват 67,5% от приходите им при 62,7% средно за ЕС. Все пак, при показателя нетен лихвен доход спрямо лихвоносните активи, италианските банки постигат средните стойности за ЕС от 1,5%. При почти всички ключови показатели предимството не е на банковата система на Италия. Ако към ситуацията добавим и  цитираните по-горе макроикономически показатели, става ясно, че страната се намира в неблагоприятна икономическа ситуация на фона на приближаваща се политическа криза.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.