ЕК подчертава, че са приключили прегледът на активите на банките и стрес тестовете. Те не са показали значителна нужда от допълнителен капитал, като Българската народна банка е дала препоръки на конкретни банки, които се очаква да бъдат изпълнени. Подобни прегледи се очакват и за застрахователните компании и пенсионните фондове.
Дисбалансите в ЕС и еврозоната
ЕК отчита, че продължава корекцията на прекомерните дефицити и дългове на някои държави. Почти във всички страни от ЕС са елиминирани неустойчивите дефицити по текущите сметки, въпреки че за някои от тях остава рискът от външен шок.
Продължава и понижаването на задлъжнялостта на частния сектор в ЕС, макар че темповете са неравномерни и изключително бавни заради по-слабия икономически растеж, посочва се в доклада на Комисията.
В целия ЕС банковият сектор се изправя пред предизвикателства, свързани със спадащата рентабилност и проблемните кредити. Банките като цяло са подобрили капиталовите си позиции и са по-устойчиви на шокове, но перспективите пред рентабилността се влошават. Това ограничава способността им да набират нов капитал на пазарите на фона и на новите регулаторни капиталови изисквания, посочва се в доклада.
Комисията обаче започва да наблюдава ръста на цените на жилищата в Дания и Люксембург и на разходите за труд в Балтийските държави. Прекомерен ръст на цените на жилищата е отчетен още в Естония, Ирландия, Унгария и Швеция.
ЕК изразява и опасенията си за възстановяването на пазарите на труда заради проблемите в някои държави, както и заради прекомерния излишък по текущата сметка на еврозоната като цяло. В доклада се подчертава, че излишъкът по текущата сметка на еврозоната е най-големият в света, като през 2015 г. достига 349 млрд. евро (3,3% от БВП) спрямо дефицит от 0,7% от БВП през 2008 г. и се очаква да продължи да расте въпреки по-ниските цени на петрола.
Сегашното му ниво едва ли може да бъде напълно обяснено с икономическите фундаменти, подчертава Комисията.
Фискалната дисциплина в еврозоната
Бюджетите на само пет държави от валутния блок напълно отговарят на изискванията на Пакта за стабилност и растеж – Германия, Естония, Люксембург, Словакия и Холандия, става ясно от оценката на ЕК за фискалната дисциплина.
Други четири държави са съвсем близо до изискванията за „здравословен“ дефицит и дълг – Ирландия, Малта, Латвия и Австрия.
През следващата година се очаква Белгия, Италия, Кипър, Литва, Словения и Финландия да не изпълнят целите си за дефицита.
Програми за корекции на прекомерен дефицит в момента изпълняват Франция, Португалия и Испания. За Франция се очаква в голяма степен да изпълни изискванията на ЕК, но за държавите от Иберийския полуостров Брюксел предупреждава, че пак няма да успеят да свият дупките в бюджетите си.
Всички доклади по линия на Европейския семестър трябва да бъдат обсъдени и одобрени от Еврогрупата и Съвета на ЕС, както и от Европейския парламент. Конкретни препоръки към всяка държава ще бъдат отправени през пролетта на 2017 г.
преди 8 години Свидетели сме на противоречиво поведение на ЕК.ЕК е с реално съгласие в България да се прилага сгрешена парична система, ала изразява недоволство, че под влияние на тази държавна грешка са налични лоши последици.За възможен устойчив обществен просперитет в България е необходимо подобрение на парична система. отговор Сигнализирай за неуместен коментар