Следващото „голямо нещо“, или The Next Big Thing, ще бъде свързано с дигиталните технологии. Това беше един от основните изводи на лекторите по време на първия панел в едноименната конференция The Next Big Thing, организирана от Bloomberg TV Bulgaria и Bloomberg.
Фундаменталната трансформация в света е до голяма степен стимулирана от факта, че светът е свързан, а тази свързаност определя нови регламенти във всеки аспект на живота ни, заяви Саша Безуханова, основател на Move.bg.
По думите й днес моделът, по който се образоваме, е един интегрален процес на целия ни живот. Това е важно, за да разбираме как организираме образователната система като държава, но и как управляваме бизнесите, за да бъдат служителите ни образовани.
Има огромна промяна и в отношенията между потребител и доставчици, допълни Безуханова. Потребителите имат активна роля през система на лоялност, като информират през мрежата други потенциални потребители за качеството на продуктите и това е един процес, в който ние като потребители участваме, поясни тя.
Според нея моделът, който определяше бизнес успеха на вчерашния ден, не е валиден. Продуктите, резултатите, бизнесът, успехът ни е плод на един постоянен процес между формални опоненти, които партнират в създаването на конкретна продуктова линия. Те могат да печелят единствено и най-вече защото са заедно със своите конкуренти там, в дигитална среда.
Живеем в изцяло нов свят с изцяло нова парадигма – споделянето, съвместното създаване в една среда, в което бизнес измерението е само едно от пространствата, каза още Безуханова. Новите бизнес модели включват отворените платформи, системите за лоялност и участие, потребителските технологични и медийни индустрии, алтернативно финансиране, споделена икономика и икономика по поискане и др., изреди тя.
По думите й консуматорът на утрешния ден все по-малко притежава продуктите, а ги заема, използва, споделя през механизми и платформи и именно това е философията на новото време.
Две трети от европейците между 18 и 30 години са предприемачи, но перспективите по отношение на развитието на дигиталната икономика в България не са много окуражителни, каза още Безуханова. Тя допълни, че България е доста по-назад от европейските държави по отношение на базовите елементи да се развива дигитално ориентиран бизнес – социални медии, уебсайт, използване на интегрирани системи на мениджмънт.
Роботите, 3d принтирането и интернет на нещата са част от бъдещите иновации, коментира и Евгений Кънев, управляващ съдружник на инвестиционно-консултантската компания Маконис. Те помагат за намаляване на разходите и ресурсите, по-бързо производство по дизайн или предпочитане на клиента и инкорпориране на сензори и други технологии.
Технологиите са една от петте мегатенденции, които имат голямо влияние в икономиката и търговията, и то във всички сектори. Това заяви Божидар Нейчев, управляващ съдружник за Югоизточна Европа в PwC.
На глобално ниво останалите четири тенденции са свързани с демографията, глобалните икономически сили, бързата урбанизация и промените в климата, поясни той.
Участниците в панела обърнаха внимание и на глобалните икономически тенденции и бъдещото развитие от икономическа гледна точка на България.
„До 2050 г. гражданите по света ще се увеличат с 52%“, каза Нейчев. „Не само че всичко се случва бързо, но всъщност се случва по-бързо, отколкото успяваме да прогнозираме. До 2030 г. 80% ще бъдат граждани“.
Според анализ на PwC в топ 10 държави на брутен вътрешен продукт съвсем скоро ще има две нови страни – Нигерия и Мексико, а Франция и Обединеното кралство ще излязат от престижния списък.
В същото време рязко нараства населението на планетата, а с него и потреблението на суровини. Скоро още две страни в света ще имат население от по над 100 млн. души – Филипините и Етиопия. 96% от растежа до 2050 г. се очаква да дойде от развиващите се държави, като 59% ще дойдат от Африка. Поради това до 2030 г. ще бъде нужна 50% повече енергия, 40% повече вода и една трета повече храна.
На регионално ниво тенденциите в Европа и еврозоната се влияят най-вече от Brexit, коментира Дейвид Пауъл, главен икономист за еврозоната в Bloomberg. Според анализите на Bloomberg икономиката на региона е била в застой още преди британския вот за излизане от ЕС.
Еврозоната все още не се е възстановила от кризата, смята Пауъл. „Основният източник на слабост на това възстановяване е липсата на инвестиции и приносът ѝ към БВП“.
Според него обаче има добри новини, тъй като компаниите харчат малко повече, за разлика от домакинствата и държавата. Нивото на кредитите също остава слабо, но причината се крие не в нежеланието на банките да дават кредити, а в липсата на желание у компаниите да вземат заеми. Всичко това води до сравнителен застой на базовата инфлация.
Данните показват много слабо непосредствено влияние на Brexit върху икономиката в еврозоната със само леко забавяне на растежа.
Макар че прогнозите на Европейската централна банка (ЕЦБ) за икономиката на еврозоната са сравнително положителни, не това сочи анализът на Bloomberg. „БВП на еврозоната ще бъде с 0,5% по-нисък през следващата година заради увеличената несигурност и намалената търговия“, каза Пауъл. Според него програмата за количествено облекчение на ЕЦБ вероятно ще приключи много по-късно от март 2017 г.
На местно ниво в България моделът на икономиката до 2012 г. е мъртъв, олицетворяван от бърз ръст на потреблението чрез високо кредитиране, много преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и застаряване на населението, каза Кънев.
„Ако продължим растежа по стария модел, ще постигаме същия 2,8-3% растеж на икономиката“, каза той. „С нов модел обаче можем да стигнем до 5%, дори при сегашните икономически условия“.
Според него двигателите на новия модел са увеличаване на износа и неговата добавена стойност, инвестиции в изоставащи сектори, ПЧИ и финансови инструменти за малки и средни предприятия. Горивото, което ще задейства тези процеси, са производствените ресурси, както и най-ниските данъци, активи и работна сила в ЕС. Инфраструктурата също е от значение, като твърдата (пътища и комуникации) е сравнително добра, но меката (институции и регулации) се влошават.
Bloomberg Conference THE NEXT BIG THING се проведе с подкрепата на Българска банка за развитие – генерален партньор, Българо-американска кредитна банка, OPEL,PwC и Carducci. Институционален партньор – Индустриален Холдинг България.