Мигрантската криза в Европейския съюз е далеч от своя край

Германският канцлер Ангела Меркел може и да коригира политиките си след бежанския наплив през миналата година. В неделя тя беше наказана от гласоподавателите в собствения си избирателен район Мекленбург-Западна Померания. Това е един от признаците, че кризата с мигрантите в Европейския съюз (ЕС) не е разрешена все още, коментира колумнистът Леонид Бершидски за BloombergView.

От март насам, когато Меркел наложи сделка между ЕС и Турция, съгласно която нерегистрирани мигранти, достигнали гръцките острови през турски пристанища, биват върнати обратно в Турция, бежанският поток към Европа намаля драстично. Причината обаче не е, че сделката проработи така, както беше договорена. Според бежанската агенция на ООН само 468 души са били върнати в Турция от март насам в девет отделни предавания, което е незначителен дял от общо 16 688-те души, пристигнали на гръцките острови от Турция между 20 март и 4 септември.

Самата възможност да бъдат изпратени обратно в Турция намали ежедневният брой на пристигащите на гръцките острови до 111 през август от 6 360 през октомври 2015 г. Това е психологически ефект, неповлиян от очевидното напрежение между Турция и ЕС. От една страна то е в резултат на безпокойството на европейците спрямо авторитаризма на президента Реджеп Тайип Ердоган, а от друга – от турското негодувание на бавното предоставяне на финансова помощ от ЕС за бежанците и премахването на визовия режим за турците. Дори подобно нестабилно споразумение обаче води до допълнителна несигурност на високорисковите планове на бежанците.

Освен това страните по пътя за бягство от Турция наложиха редица ограничения. Македония, например, затвори границите си с Гърция. Вече стана ясно, че макар това да не разреши проблема, този вид възпиране направи алтернативните, по-дълги и по-опасни мигрантски маршрути да изглеждат сравнително по-атрактивни.

В определени дни броят на пристигналите бежанци в Италия е на също толкова високи нива колкото на гръцките острови през миналата година. През август средният брой на новопристигнали е достигнал 686 души дневно спрямо 263 през октомври 2015 г.

Повечето от тези новопристигнали идват през Либия - страна, с която ЕС не успя да постигне подобна на Турция сделка. „Правителството на националното съгласие“ на страната отхвърли възможността, тъй като не иска да се ангажира с приемането на бежанци обратно. Либийската държава няма пари, няма инфраструктура и няма достатъчно власт, за да приютява бежанци както Турция прие 2,7 млн. сирийци, временно разпределени в приемни общности и лагери.

Тъй като Европа не може да ги изпрати обратно в Либия, този маршрут е предпочитан от мигрантите пред турския, макар че шансовете да загинат в морето е много по-висока по пътя между Либия и Италия отколкото между Турция и Гърция. Това обяснява защо броят на мигрантите, загинали или изчезнали в морето, не е намалял значително спрямо миналата година: 3 169 са загиналите или изчезналите през 2016 г. спрямо 3 777 през цялата 2015 г. Повечето от смъртните случаи са по т.нар. Средиземноморски маршрут – до Италия и Малта.

Италия е по-богата и не толкова бюрократична в сравнение с Гърция, затова служи като по-добра бариера за мигрантите, надяващи се да достигнат Северна Европа. През май Австрия дори спря изграждането на антиимигрантска стена на италианската граница, уверена, че напливът е под контрол. Германия обаче не отчита това.

Според Федералната служба по миграцията и бежанците на Германия в периода от януари до юли 2016 г. са били подадени повече искания за убежище отколкото през 2015 г. - 479 620 броя спрямо 476 649. Броят на молбите всъщност се увеличава вместо да намалява.

Макар че броят на новодошлите се е понижил заради по-стриктните политики, миграционната служба, чийто бюджет, екип и ефективност са засилени през тази година с консултантски услуги от McKinsey на стойност 10 млн. долара, обработва множество изостанали документи. Стабилният наплив от нови молби сочи, че още хора пристигат и че дошли по-отдавна все още не са регистрирани. Това означава, че те дори не са започнали да се интегрират в германското общество и на пазара на труда дори ако са планирали да го направят.

Присъствието на стотици хиляди новодошли никак не помага да се коригира политическия проблем на Меркел. В Мекленбург-Западна Померания партията на германския канцлер загуби само 4 процентни пункта спрямо представянето си от  2011 г. и вероятно ще остане част от управляващата коалиция, водена от социалдемократите, които спечелиха мнозинство както през 2011 г. Християндемократите обаче бяха задминати от антиимигрантската "Алтернатива за Германия", която с 20,8% от вота сега е втората най-силна партия в провинцията.

Това не е трагично – Мекленбург-Западна Померания е малка провинция, а "Алтернатива за Германия" няма да я управлява. Представянето на партията обаче е безпрецедентно за германската крайна десница и представлява риск за Меркел, ако тя реши да се кандидатира отново за канцлер през следващата година, както и за дясноцентристката партия, ако тя се оттегли. Германската местна политика диктува необходимостта от по-малко импровизирано решение на бежанската криза от сделката с Турция.

Други големи европейски страни – особено Италия и Франция, където шофьорите на дълги разстояния протестират срещу все по-неуправляемия и опасен мигрантски лагер край Кале, известен като Джунглата, също се нуждаят от по-трайно решение, но лидерите им не могат да се подложат на подобна ответна реакция както Меркел. Най-малко техните позиции не са толкова сигурни, колкото нейната. Но ако тези страни не могат да приемат още хора, опциите за координирано европейско решение са ограничени основно до затваряне на външните граници на съюза – скъпо предложение, което ще бъде трудно за прилагане, особено с приближаващите избори в няколко големи страни от ЕС.

Кризата далеч не е приключила и няма и да свърши, докато войната в Сирия и анархията в Либия продължават. Европа не може да бъде непревземаема крепост, затова трябва да бъде по-мощна сила към постигането на мир.