След Brexit - по-малко ягоди и мляко за британците?

Като ясен признак на недостиг на работна ръка в британското селско стопанство английските семейни ферми, доставящи ягоди от над 20 години, обявяват свободни позиции на сайтовете си на румънски и български език.

След британския вот през юни за излизане от Европейския съюз (ЕС), подхранен от страхове около нивата на имиграция, това е признак и за рисковете пред една индустрия, която все повече зависи от чуждестранните работници, коментира Bloomberg.

Разположенa в Кент – т.нар. Градина на Англия, фермата Hugh Lowe Farms наема работници от Централна и Източна Европа, за да произвежда по 28 т ягоди всяко лято. И не е единствената, която прави това.

„Наистина разчитаме на граждани извън Великобритания, основно от страни с по-високи нива на безработица и по-ниско заплащане“, казва Никълъс Марстън от Berry Gardens, пазарна кооперация, в която Hugh Lowe Farms е един от основателите. Около половината от работните места в индустрията с дребни плодове за 600 млн. паунда са сезонни и „не са привлекателни за британците“, казва той.

Средното почасово заплащане на земеделските работници, включително това на мениджърите, е на ниво от две трети спрямо общото за всички британски индустрии, показва изследване на Farmers Weekly през 2014 г. Освен това работата е сезонна и зависи от реколтата.

Перспективата за по-малък достъп на работници след Brexit още повече затруднява новия министър-председател Тереза Мей, която търси баланс между нуждите на производителите и исканията на гражданите, гласували за напускане на ЕС с цел намаляване на имиграцията. Предупреждавайки за множество закрити бизнеси и пропиляна храна, ако 55 000-те члена не могат да намерят работници, Националният земеделски съюз през юли изпрати писмо до министъра по Brexit Дейвид Дейвис, за да изрази опасенията си.

Земеделците в сферата на производството на плодове и млечни продукти са най-уязвими, тъй като разчитат на сезонни работници, казва анализаторът на Bloomberg Intelligence Дънкан Фокс. А това е без да се включва заплахата да отпаднат годишните помощи от ЕС към британските фермери в размер на 3 млрд. паунда годишно.

Градинарството, което включва плодове и зеленчуци, е основна част от британското селско стопанство. То е допринесло с 3,7 млрд. паунда за икономиката през 2014 г., надминавайки дори зърненото производство, сочат данните. За сравнение само 3,5% от земеделската земя се използва за отглеждане на плодове и зеленчуци, докато за зърнени култури се използва две трети от нея.

Макар че ниските цени на млякото се отразяват зле, пречките в свободното придвижване на работна ръка от други страни може да унищожат млекопроизводството, казва Майк Кинг, собственик на ферма в Югозападна Англия. Петима от осемте му души персонал са от чужбина.

„Рекламирах във Великобритания и не успях да привлека никого“, казва Кинг, който е и председател на Кралската асоциация на британските млекопроизводители (КАБМ). „Не мога да движа бизнеса си без работници мигранти. Ако не сме внимателни, може да се окажем в ситуация, при която млекопроизводството реално да напусне Великобритания“.

Около една трета от млекопроизводители наемат работници извън страната, като 94% казват, че желанието за работа е основната причина. Намирането на британски работници с правилните умения също е трудно, показва изследване сред 250 производители, проведено през 2014 г. от КАБМ.

Макар че правителството се тревожи заради обществените опасения около мигрантите, натискът върху фермерите означава, че може да се наложи въвеждането на временни визи за евтината, нискоквалифицирана работна ръка. А това се случва по-малко от три години, след като страната премахна подобна система за румънци и българи, тъй като трудовите ограничения за тези страни отпаднаха.

„Ако приемем, че свободното придвижване наистина достигне своя край, то тогава правителството ще трябва да вземе решение колко голяма част от работната ръка, идваща от европейските страни, ще бъде заменена“, казва Маделин Сампшън, директор на Migration Observatory към Oxford University. “Ако се създаде някаква програма за евтина или нискоквалифицирана работа, селското стопанство е областта, в която най-вероятно ще видим такава“.

Трудности се срещат не само с намирането на нискоквалифицираните работници, но и с откриването на професионалисти с богат опит и образование в сферата на селското стопанство.

Има много повече и по-квалифицирани агрономи, завършващи в Източна Европа, отколкото във Великобритания, казва Марстън от Berry Gardens. Това означава, че индустрията се е обърнала към европейците за запълването и на множество дългосрочни позиции на пълно работно време, казва той.

Още за последиците от Brexit - тук