Очакваното от Европейската централна банка през второто полугодие ускоряване на инфлацията се бави.
„За 2017 г. очакваме инфлация от над 1% за еврозоната, а с това не очакваме опасност от дефлация. Ускоряването на инфлацията се измества назад във времето, защото и очакваното икономическо възстановяване отслабва“, заяви членът на управителния съвет на ЕЦБ и гуверньор на австрийската централна банка Евалд Новотни в интервю за австрийската агенция APA.
ЕЦБ продължава да очаква, че няма да има ново намаляване на енергийните цени. „Само това може да доведе до ръст на инфлацията, може би с известно закъснение".
В рамките на своята програма за количествени облекчения, която е с първоначален срок до март 2017 г., банката купува всеки месец ценни книжа, ипотечни облигации, и отскоро и корпоративни облигации за близо 80 млрд. евро.
Според банкера не е ясно какво ще се случи след март. „Дали ще има постепенно намаляване на програмата, сега е рано да се каже. САЩ обаче също започнаха с постепенно излизане от програмата в момент, в който имаше значително подобряване на икономиката“.
До вота за напускане на Великобритания от ЕС Новотни се застъпваше за подобна перспектива, но сега вече говори за „поредица от фактори на нестабилността“. „Трудно е да се прецени как да действаме. Все още имаме време за това решение“, поясни още гуверньорът.
„Решението на ЕЦБ от 2 юни във Виена да не се предприемат нови мерки по паричната политика по принцип е правилно и към настоящия момент. Но междувременно сме свидетели на нова несигурност“, каза Новотни.
От историческа гледна точка стартиралата през 2008 г. фаза на ниски лихвени проценти е „със сигурност аномалия, но не е специфична за еврозоната“. Сравнително дългият период на минимални лихви се дължи според него на „сравнително ниския растеж на глобално ниво и огромното превъзходство на спестяванията над инвестициите". Заради това и чисто пазарно може да се породят ниски лихвени проценти.
„Важно е да се отбележи, че ниските лихвени проценти не са изобретение на централните банки, а отражение на цялостното икономическо развитие". А увеличение на лихвите във времена на слаб растеж би имало огромни негативни макроикономически ефекти.