Жената с трудния характер

Смяната на Дейвид Камерън с Тереза Мей на премиерския пост във Великобритания, която ще стане днес, е водеща тема за чуждите издания, предава БТА.

„Една жена с адски труден характер идва на власт“, пише Figaro. Изданието цитира думите на ветерана тори Кенет Кларк, изречени през миналата седмица, докато си мислеше, че микрофонът на интервюиращ го журналист е изключен.

Мей веднага съумя да обърне тази критика в комплимент, като обеща, че първият, който ще разбере колко трудна жена е тя, ще бъде Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейската комисия. Той ще бъде един от участниците в преговорите за Brexit. Мей се очаква да бъде твърда, докато води тези преговори, допълва вестникът. Тя вече каза, че връщане назад няма, че Brexit си е Brexit. 

След 15 дни на политическа криза във Великобритания, в която всеки ден имаше неочаквани обрати, всичко се уреди много набързо в последните два дни, припомня още вестникът. Консервативната партия реши да повери съдбата на страната на една жена, известна с това, че е сериозна. Първият ефект от новината, че Мей ще стане премиер, е успокоението на пазарите. Защото за разлика от някои от привържениците на Brexit, Мей, която води кампания за оставането на страната в ЕС, е привърженик след Brexit Великобритания да остане част от единния пазар, към който са насочени 44 процента от британския износ. Но това няма да стане за сметка на британския контрол върху свободното движение, както намекна вече Мей. Точно това ще направи преговорите с ЕС по-трудни. Мей между впрочем възприе една доста твърда начална преговорна позиция, като направи от бъдещия статут на европейците, вече установили се във Великобритания, тема на преговорите в замяна на добри условия за британците, настанили се в страни от ЕС, допълва Figaro.

Неясноти има около графика на началото на преговорите. Мей досега показа, че няма да бърза да задейства член 50. Според някои анализатори тя може дори да изчака края на 2017 г., когато ще се знае изходът от френските президентски избори и от германските парламентарни избори, коментира вестникът.

В кабинета на Мей се очертава да има министър за Brexit. Постът може да бъде поверен на Крис Грейлинг, който сега заема поста лидер на Камарата на общините и лорд-председател на Тайния съвет. Той води кампания за излизане от ЕС, но подкрепяше твърдо Мей във вътрешнопартийната битка за поста на Камерън. Външният министър Филип Хамънд, умерен евроскептик, водил кампания за оставане в ЕС, може да стане министър на финансите. Той не бърза с развода с ЕС и дори намекна, че процесът може да се проточи 4 години. Джордж Озбърн може да стане министър на външните работи. Постове в кабинета ще има и за Андреа Ледсъм, Майкъл Гоув и може би за бившия кмет на Лондон Борис Джонсън, водил кампанията за излизането от ЕС, коментира изданието.

По адрес на напускащия Дейвид Камерън вестникът пише кратко, че каквото и да е постигнал като премиер, името му винаги ще се свързва с фиаското на референдума за Brexit.

Френският Le Monde припомня политическия път, извървян досега от Мей, която се представя като представител на обикновените британци. На поста вътрешен министър Мей прекара 6 години, повече от който и да е от нейните предшественици от един век насам. Тя се открои като възприе много твърда линия, било до към престъпниците, незаконните имигранти или ислямистките проповедници. Мей се противопостави на бежанските квоти, предлагани от ЕС. Тя е и в основата на премахването на събирането на семействата на най-бедните мигранти, дошли в страната. Заради твърдостта си по имиграционните въпроси и по въпросите за престъпността Мей е сравнявана с Маргарет Тачър. Тя обаче се разграничи от Желязната лейди, като защити намесата на държавата срещу социалните неравенства и злоупотребите на финансовия сектор, припомня Le Monde.

Очаква се жени за заемат почти от половината от министерските постове в правителството на Мей, пише Telegraph. Очаква се министърките на климата и енергетиката Амбър Ръд и на международното развитие Джъстин Грийнинг да получат по престижни постове. За първата се говори, че може да е дори министър на вътрешните работи. Не се знае дали Майкъл Гоув, министър на правосъдието, който в миналото имаше конфликти с Мей, ще запази поста си. Лиам Фокс има амбиции да оглави новото министерство на Brexit. Приближени на Борис Джонсън пък казват, че той се надява да бъде поканен в кабинета. Очаква се и евроскептичката Прити Пател, досега държавен министър по заетостта в министерството на труда, да получи по-престижен министерски пост.

Мей може да назначи свой съюзнички на ключови министерски постове и така в следващото правителство ще има по-голям баланс между мъжете и жените, пише британският в. "Гардиън". Вестникът също поставя под съмнение варианта Мей да запази Майкъл Гоув в правителството си предвид разногласията помежду си. Изданието също прогнозира, че Озбърн пък ще бъде преместен от финансите във външните работи. Жена може да бъде назначена за министър на финансите за първи път, допълва изданието, но не посочва конкретно име. Вестникът припомня, че в миналото Мей имаше доста сблъсъци с лидера на либералните демократи Ник Клег, което вещае трудни отношения с тази партия по въпроса за имигрантите. Що се касае до Лейбъристите Мей не се притеснява от това кой ще е начело на тази партия, защото по думите й "когато лейбъристите просперират, страната страда", допълва изданието.

Правителството на Мей може да се окаже с най-много жени в историята на правителствата на Консервативната партия пише британският Independent. Въпросът е дали Тереза Мей ще задейства изобщо член 50 за Brexit, пита коментаторът Шон О'Грейди в коментарна статия. Когато погледнете Мей в очите, виждате ли някой, който действително ще направи Brexit, виждате ли някой, който действително ще рискува Шотландия и може би Северна Ирландия да напуснат Великобритания, виждате ли някой, който ще постави партията пред страната, пита анализаторът и допълва, че отговорът не е категорично "да" на трите въпроса. През това време Борис Джонсън, който не се е отказал от политическите си амбиции, ще наблюдава какво се случва, ще изчаква и ще си прави изводите, прегрупирайки силите си. Авторът на коментар предупреждава, че когато Мей казва, че "Brexit означава Brexit", това трябва по-скоро да бъде разчетено като "Brexit означава Brexit, което означава нищо". Както показа нейната ограничена намеса по време на кампанията за референдума, Мей би искала да запази предимствата на единния пазар и тогава рано или късно тя ще трябва да склони да даде нещо в замяна. Тогава няма да бъде изненада, че във Великобритания пак ще има доста мигранти от ЕС и че страната ще има значителен принос към европейския бюджет, допълва авторът.

Вестникът съобщава, че съпругът на Мей Филип е на високопоставен пост в инвестиционен фонд с 1,4 трилиона долара капитал, който печели от компании, участвали в схеми за укриване на данъци. Когато става дума за акциите, притежавани от фонда, трябва да се припомнят и 20-те милиарда под формата на акции на компаниите Amazon и Starbucks. Двете вече бяха споменати от Мей, когато тя се закани да се справи с проблема с укриването на данъци. Фондът, в който е директор съпругът на Мей, се казва Capital Group. Базиран е в Лос Анджелис. Той има акции в банката JP Morgan, в тютюневия гигант Philip Morris, в авиокомпанията RyanAir и др. Говорителка на фонд вече поясни, че Филип Мей отговаря за връзките с клиентите и няма нищо общо с проучванията за бъдещи инвестиции на фонда.

Тереза Мей наследява една страна с много предизвикателства, пише New York Times. Консерваториите спечелиха миналите избори, като обещаха дългосрочен план за икономиката на страната, но вотът за Brexit води до изоставяне на целите в плана. След години на строги икономии, правителството се отказа от целта за бюджетен излишък до 2020 г. Но по-голям проблем е имиграцията. Начело на вътрешното министерство Мей подкрепяше идеята за миграционен таван в страната, но сега като премиер тя ще трябва да постигне баланс между нарастващата вълна на ксенофобия и действителността, която възприема свободата на движението като предварително условие за достъпа до единния пазар. Като премиер Мей ще трябва да предвиди и икономическото въздействие, което би имало намаляването на имиграцията. По този въпрос не ѝ се налагаше да мисли, когато беше вътрешен министър. 

Повече по темата четете тук!