След Brexit – повишава ли се доверието в ЕС?

В края на юни британците изненадаха всички с желанието си да напуснат Европейския съюз (ЕС). Веднага се чуха гласове за аналогични допитвания сред гражданите на различни държави в общността – Франция, Холандия, Италия, Гърция и дори Германия, от страна на крайни националисти.

Трудно е да предвиди обаче дали ще се стигне до разпад на общността, или хората отново ще върнат доверието си в Съюза, след като станаха ясни резултатите от допитването във Великобритания.

Проучване в Германия, изготвено от Infratest Dimap и цитирано от The Local, например показва, че 79% от германците посочват, че членството в ЕС е добро за местната икономика, а 74% - от полза за сигурността на страната. ¾ от анкетираните желаят по-тясно сътрудничество между държавите в общността.

От института показват и каква е динамиката в настроенията към ЕС през последните дни. На 21 юни, тоест няколко дни преди референдума във Великобритания, 39% от германците са заявили, че членството в ЕС носи повече позитиви, отколкото негативи. Този процент расте значително – до 52 на сто, в началото на юли. А през 1999 година едва 20% от германците са смятали, че членството в ЕС носи повече позитиви за страната, отколкото негативи.

Настроенията относно бъдещето на ЕС обаче не са толкова розови – 2/3 от германците очакват ръст на популярността на партиите, залагащи срещу ЕС, а 40% предричат и други държави да напуснат общността след Великобритания.

Доколко тези очаквания ще се сбъднат, предстои да видим.

Проучванията на „Отворено общество“ в България пък са категорични – през 2013 година 70% от българите подкрепят членството на страната в ЕС. Днес, след вота във Великобритания, 57% заявяват, че биха гласували за оставане на страната в общността при аналогичен референдум. Висок е процентът на колебаещите се – 19 на сто, става ясно от проучването, цитирано от БТА.

Данните показват още едно противоречие – в повечето държави „умората“ от ЕС е свързана с усещането за повече бюрокрация и ненужна администрация в ЕС. Доверието на българите в европейските институции обаче е по-високо, отколкото в българските.

И все пак – в повечето държави от ЕС в последните дни подкрепата за еврочленството расте. От данни, цитирани от Buzz Feed става ясно, че 70% от датчаните подкрепят членството в общността в началото на юли, спрямо 60% - около седмица преди британския референдум. Във Финландия пък подкрепата расте от 56% през март до 68% в началото на юли. В Швеция измененията са малки, но все пак 52% са „за“ членство в ЕС.

Доказателство в тази насока е и загубата на голяма част от подкрепата, която имаше партията Podemos в Испания при последните избори. Лидерът й Пабло Иглесиас коментира след вота, че партията всъщност не е срещу членство в общността и резултатите от референдума го натъжават. Консервативната партия на Мариано Рахой обаче спечели повече от очакваната подкрепа от испанците. 

Във Франция проучването на TNS Sofres също показват, че гласовете в полза на участието на страната в Евросъюза надделяват – 45%, спрямо 33%, подкрепящи Frexit.

Настроенията „за“ или „против“ ЕС ще бъдат тествани в три държави от ЕС в следващите месеци. В Италия в края на годината ще бъде проведен референдум, отнасящ се за конституционни промени. Премиерът Матео Ренци вече заяви, че ако италианците не подкрепят предложението му, ще подаде оставка и това ще предизвика предсрочни избори в страната. Настроенията в Италия също са в подкрепа на еврочленството, но не е ясен изходът на битката между управляващата днес партия на Ренци и движението „Пет звезди“, което вече спечели надпреварата за кмет на Рим.

На 2 октомври в Унгария пък ще има допитване относно квотите от бежанци, тоест ще бъде тествана нагласата на унгарците към солидарността в Европа. На същия ден пък в Австрия са насрочени президентските избори.

Темата за Brexit можете да следите тук