Бъдещето на Рахой поставено на карта

Всички знаят, че Мариано Рахой може да оцелее при загуба. Въпросът след неделя обаче ще бъде дали може да оцелее при победа, коментира Financial Times.

Само четири дни остават до повторните парламентарни избори в Испания, a ветеранът министър-председател на страната е напът да се изправи пред необичайно предизвикателство. Социологическите проучвания показват, че неговата дясноцентристка Народна партия още веднъж ще се окаже най-силният блок в парламента с около 30% от вота и около 120 от общо 350 места в парламента. Най-оспорващият го конкурент вероятно ще бъде крайно левият алианс Подемос с не повече от 90 места в парламента.

Въпреки това този марж – ако наистина се материализира по този начин в неделя следобед, няма да бъде достатъчен, за да се изключи бавно разгарящ се, но упорит дебат около политическото бъдеще на Мариано Рахой. Проблемът на министър-председателя е ясен: и двата му вероятни коалиционни партньори – лявоцентристките социалисти и центристката партия Сиудаданос, настояват, че няма да подкрепят правителство, водено от 61-годишния Рахой.

Алберто Ривера, лидер на Сиудаданос, превърна пенсионирането на Рахой в основен елемент от кампанията си, призовавайки често и открито за неговото освобождаване, докато в същото време подчертаваше, че партията му може да подкрепи Народната партия с различен лидер. „Рахой не представлява прераждане“, каза той миналата седмица. „Ако той продължи да води правителството, нищо няма да се промени. Корупцията ще продължи, а популизмът ще нарасне. Тази страна може да се промени към по-добро, само ако има нов министър-председател“.

Рахой и други лидери на Народната партия засега пренебрегват всяко предположение, че промяната на ръководството стои като възможност. Но въпреки това въпросът продължава да се задава, вътре и извън партията. „Има усещане [в партията], че ще бъде трудно да се формира правителство с Рахой. Това е чист анализ, не критика към Рахой“, казва Габриел Елориага, бивш депутат от Народната партия и кампаниен мениджър, който се пенсионира от парламента през януари. „Хората осъзнават, че други политически сили не искат да подкрепят Рахой при каквито и да е обстоятелства“.

Някои дори са убедени, че оцеляването на Рахой – той губи два парламентарни избори подред преди да стане министър-председател през 2011 г., върви към своя край.

„Рахой е мъртъв. Но все още не е погребан“, казва колумнистът Хосе Антинио Сарсалехос. Той посочва, че Рахой се нуждае не само от подкрепата на Сиудаданос, но и от вот на въздържане на депутатите от Социалистическата партия, за да стане министър-председател, добавяйки: „Социалистите ще се въздържат, само ако Народната партия им даде нещо в замяна. А това нещо е Рахой“.

Обезпокоителното за Рахой е, че много поддръжници на Народната партия сякаш не са особено разтревожени от перспективата за негова оставка. Скорошно проучване на Metroscopia показва, че 75% от избирателите смятат, че Рахой трябва да се оттегли, ако това позволи съставянето на ново правителство, водено от Народната партия. 57% от гласуващите за Народната партия пък смятат, че искат Рахой да се пенсионира, ако това е искането на другите партии.

„Рахой не дава нищо на Народната партия. Хората гласуват за бранда, не за кандидата“, казва Сарсалехос, посочвайки, че личният рейтинг на министър-председателя е по-лош от този на самата партия.

В същото време всеки опит да се премахне Рахой вероятно ще се изправи пред сериозни пречки. Народната партия няма традиция да отстранява лидерите си, особено, когато под тяхно ръководство имат три поредни победи на избори.

Втората линия на защита за Рахой е липсата на очевиден наследник. Двете най-обсъждани алтернативи са вицепремиерът Сорая Саенс де Сантамария и заместник-партийният лидер Пабло Касадо. И двамата обаче имат недостатъци. Сорая Саенс де Сантамария не е популярна сред мнозинството в партия, които я възприемат като технократ, а не политик. Касадо пък до голяма степен се смята за най-ярката звезда на Народната партия – умен, красноречив и с дълбоки корени в партията. Той обаче е само на 35 години, липсва му опит и лидерите на партията може да решат, че е твърде млад за поста.

Пабло Симон, професор по политология в Carlos III University в Мадрид, твърди, че много ще зависи от финалния резултат от вота в неделя. Ако Народната партия получи по-малко подкрепа и места отколкото през декември, натискът върху Рахой вътре от партията със сигурност ще нарасне. Дори тогава обаче ливъриджът както на Сиудаданос, така и социалистите може да бъде ограничен – дори само защото нито една от двете партии никак не е готова да подкрепи алтернативно правителство, водено от крайната левица. „Няма реална алтернатива. Затова бих очаквал Рахой да се опита да се задържи докрай“, казва Симон.

Междувременно самият Рахой ясно показа, че няма намерение да се пенсионира от политическото поле. Той заяви за испански вестник в неделя: „Ако получа 30% от вота и се предполага, че трябва да се оттегля – какво ще правят тогава останалите партийни лидери?“.