България е държавата в Европейския съюз (ЕС) с най-голяма „ножица“ в заетостта в градовете и селските райони. Страната ни е и на второ място в ЕС по дял на градското население в активна възраст (20-64 години) в риск от бедност въпреки по-високата заетост, както и на първо място по селско население в риск от бедност, показват данни на европейската статистическа служба Евростат.
Заетостта в градовете у нас достига 73,4% през 2014 г., откогато са данните на Евростат - над средното за ЕС ниво от 70%, показва статистиката. В по-малките градове заетостта е 67,5% спрямо 70,2% в ЕС като цяло. В селските райони заетостта у нас е 56,7% спрямо малко под 70% в ЕС.
Разликата между заетостта в градовете и в селските райони е най-голяма в България – достига 16,7 процентни пункта. Следва ни Литва с 10,5 процентни пункта. Същевременно в държави като Белгия, Австрия и Германия заетостта в селските райони е дори по-висока, отколкото в градовете и мегаполисите. В Белгия разликата надвишава 9 процентни пункта в полза на селските райони, в Австрия разликата е почти 9 процентни пункта, а в Германия – 6 процентни пункта.
Въпреки сравнително високата заетост в градовете делът на градското население в България в активна възраст, застрашено от бедност и социално изключване, достига 30%. Това ни нарежда на второ място в Европейския съюз, като ни изпреварва само Гърция с 34,1%. След нас е Белгия с 28,6%, следвана от Австрия с 28,3% и Румъния с 28,3%.
Най-нисък е делът на градското население на възраст 20-64 години в риск от бедност в Чехия – 13,9%, Словакия – 15%, Люксембург – 16,1%, и Финландия – 16,6%.
По дял на населението в селските райони в риск от бедност България е на първо място в ЕС с над 50%, следвана от Румъния. Същевременно в Белгия, Австрия, Великобритания, Дания, Германия, Франция и Холандия делът на населението в риск от бедност в селските райони е значително по-малък в сравнение с дела му в градовете.
преди 8 години Големите урбанизирани градове са като черните дупки в Космоса - преминели веднъж критичното натрупване на население, те теглят всичко наоколо, защото търговията, производствата, транспорта, организацията на средата и още много неща са икономически много по-ефективни в тях. Това не може да се върне назад и така ще бъде. Просто трябва да се обърне внимание и на селските райони, да се вкарат малко пари в инфраструктура, сигурност и транспорт там, за да станат по-привлекателни. Хем големите градове да не се пренаселват повече, хем все някъде да има прираст, понеже липсата на пространства в урбана води до автоограничаване на броя на децата в семействата. В селските райони има пространства, но липсват други елементи на средата. От това страда демографията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Абе селските райони в Белгия.. какво да ти кажа, там да пътуваш 50 км за да идеш на работа се смята за нормално. Белгия е една шепа държава, живееш в селски район, работиш в Брюксел. Брюксел не ги кефи за живот..Тука ако работиш в София, няма да ти се живее в Ихтиман ( който е на 30 мин с колело) щото като инфраструктура мизерията на 5 км извън града е сериозна отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години малеее и за това харчат държавни пари от ЕС .... и какво са научили от това изследване, освен статии за пълнеж ? Усторйството на икономиките на Белгия, Австрия и Германия са коренно различни от балтийските държави и ние .... сравнявате зелки с пирони че и без изводи накрая ... :):) пари хвърлени на вятъра отговор Сигнализирай за неуместен коментар