Трилемата на Алексис Ципрас

Вече повече от месец гръцкото правителство и "четворката" кредитори не успяват да постигнат споразумение по прегледа на спасителната програма за страната. Страните отчитат постигнатия напредък, но финално споразумение така и не се подписва.

Стигна се до там, че и самите кредитори започнаха да спорят дали мерките, записани в спасителната програма от миналия юли, са достатъчни за постигане на фискалната цел от бюджетен излишък в размер на 3,5% от брутния вътрешен продукт през 2018 година.

Компромисно решение е идеята Гърция да договори два пакета мерки - единият е почти финализиран и предвижда повишаване на ставката на ДДС, пенсионна и данъчна реформа, с което Гърция ще постигне икономии за 5,4 млрд. евро. Вторият пакет с допълнителни мерки за 3,6 млрд. евро обаче може да доведе до допълнителни главоболия за премиера на страната Алексис Ципрас.

Тези мерки ще бъдат активирани, ако Атина не изпълни фискалните цели. Според гръцкото издание "То Вима" вторият пакет предвижда 8% намаление на разходите за пенсии и заплати в публичния сектор.

Алексис Ципрас трудно ще убеди своя партньор в управлението - "Независимите гърци" (ANEL), а и дори своите депутати в нуждата от допълнителни икономии. Така реално страната отново може да се окаже в период на силна нестабилност, пише в свой анализ и Bloomberg.

Да се намери балансът в една такава ситуация е истинско предизвикателство за което и да е било правителство. Сметката излиза трудно, когато става въпрос за кабинет, който дойде на власт с обещания за спиране на мъчителните икономии, който е в дълбок конфликт с Международния валутен фонд (МВФ) и има мнозинство от само три депутатски места в парламента.

Според Bloomberg пред гръцкия премиер има три възможни опции за реакция.

"Горчивото хапче"

Не за първи път Алексис Ципрас ще капитулира пред кредиторите. През миналото лято, изправен пред риска от колапс на банковата система и излизане на страната от еврозоната, той беше принуден да подпише нова, трета спасителна програма за страната. С този ход лидерът на Сириза се отметна от предизборните обещания за край на икономиите и предизвика разрив в партията си.

Сега социологическите проучвания показват преднина на основната опозиционна партия "Неа демократия", а анализатори коментират, че финансовите резерви на Гърция отново са на привършване. При това положение 41-годишният премиер вероятно ще се опита да убеди своите депутати, че нямат друг избор, а като бонус - да използва възможността за предоговоряне на гръцкия дълг.

Аргумент на Ципрас е и фактът, че допълнителните мерки ще бъдат активирани само ако Гърция не изпълни бюджетните си цели. От друга страна и споразумението с кредиторите се договаря и ще бъде подписано от финансовия министър Евклидис Цакалотос - един от опозиционните лидери вътре в Сириза, което би ограничило несъгласието с действията на лидера.

Бързи избори

Втората възможност пред гръцкия премиер е оставка и бързи избори, на които гласоподавателите да решат съдбата на управлението. Този сценарий се оказа печеливш за него през миналата есен, когато управляващата партия се разпадна и беше напусната от крайнолявото си крило.

Заплахата за Ципрас този път е засилването на "Неа демократиа". Социологическите агенции в страната, които често пъти обаче грешат, дават явна преднина на опозицията при евентуални избори. Другият вариант е сформиране на национално отговорно правителство. Такова имаше през 2012 година, когато начело на Гърция застанаха "Неа демократиа" и ПАСОК.

Референдум

Пред Алексис Ципрас има и още една опция, която той изигра през миналото лято - референдум. След мъчителни преговори с кредиторите той изненадващо насрочи допитване до гърците дали са съгласни с предложенията.

Сега също може да прибегне до подобен ход с мотива, че кредиторите искат мерки, които не са записани в спасителната програма от миналия юли. Резултатът от подобен референдум е може би предизвестен - проучване на Kapa Research, поръчано от "То Вима", вече показа, че гърците са против допълнителните икономии, което отново може да повдигне въпроса за Grexit. 

Един подобен референдум би дал и възможността на лидера на Сириза внимателно да обмисли ходовете си за следващи предсрочни избори.