Ангела Меркел: Много врагове, все по-малко приятели

Засилването на външните граници на ЕС в силно задлъжнялата Гърция се отлага заради правителството на Атина, което трябва да намали сериозно разходите, за да изпълни условията на последния спасителен план. Атина има три месеца да сложи край на административния хаос или може да бъде изключена от Шенген. Берлин обаче вярва, че концентрирането на бежанци в почти фалиралата страна ще бъде абсолютна катастрофа.

Предложената сделка с Турция също среща трудности, тъй като президентът Реджеп Тайип Ердоган иска по-висока цена за забавянето на бежанците към Европа, например по-малко критики от ЕС по конфликта му с кюрдското малцинство. В рамките на ЕС сделката също се бави, тъй като Ренци задържа одобрението си от седмици насам заради опасения около последиците от турския спасителен пакет на ЕС за 3 мрлд. евро върху финансите на Италия.

Разпределянето на бежанците в ЕС остава най-проблемният въпрос. В болезнено договорена сделка миналата година страните членки се съгласиха да преразпределят 160 000 души. Правителствата обаче се бавят и реално само 500 души досега са били разпределени. Берлин сега подкрепя амбициозния план на ЕС да премести стотици хиляди бежанци директно от бежанските лагери в Турция съгласно сделката с Анкара.

Изправена пред протести срещу идеята Германия се опитва да ограничи това до „коалиция на желаещите“, вариращи от Белгия до Словения.

Най-сериозните критики срещу Меркел идват от Източна Европа, където страните се саморазграничват от мултикултурния Запад. Варшава дори предизвиква Берлин, като съживи Вишеградската група на Полша, Унгария, Чехия и Словакия, тъй като страните вярват, че ще имат по-силен глас, ако се обединят.

В Западна Европа критиките към бежанската политика на Меркел са с повече нюанси. Въпреки атаките на френския премиер Мануел Валс заради опасения за надигане на антиимиграционни настроения, президентът Франсоа Оланд устоява на натиска за изолиране на Германия и вместо това се опитва да облекчи подхода на Меркел като настоява, например, за по-силна политика на външните граници на ЕС.

Ренци, от друга страна, води южната опозиция на ЕС към водените от Германия искания за затягане на фискалните политики. Бюджетните му опасения се засилват от гнева, че Рим е получил твърде малко помощ от ЕС, за да се справи с бежанските потоци.

В същото време британският премиер Дейвид Камерън избягва да критикува Берлин за бежанците. Той се нуждае от подкрепата на Меркел за реформите в ЕС, които трябва да бъдат одобрени на срещата на високо равнище. Надежден пакет може да му помогне да спечели предстоящия референдум и да избегне Brexit.

Водещата роля на Германия в ЕС далеч не е приключила – това е най-голямата икономика на съюза, котвата на еврозоната, а и допринася с най-много пари. Меркел остава и най-силният политик на съюза въпреки по-слабата подкрепа срещу коалицията си на вътрешно ниво.

Влиянието на тези сътресения върху въпроси, несвързани с бежанците, ще бъде усетено скоро. През юни съюзът трябва да реши дали да поднови санкциите от 2014 г. срещу Русия заради Украйна. Европейските дипломати казват, че някои страни искат облекчаване на санкциите, за да бъде Путин по-благосклонен към Русия, докато други настояват, че Украйна е съвсем отделен въпрос.

„Меркел се справи добре с привличането на подкрепа за санкциите на първо време. Сега обаче ще бъде по-трудно страните да останат заедно“, казва дипломат.

Гърция представлява друго изпитание. Атина трябва да реши дали да приложи сериозни пенсионни реформи, искани от Международния валутен фонд (МВФ). Фондът заплаши да излезе от заема, ако Гърция не удовлетвори исканията му, но Берлин се нуждае от него, тъй като Бундестагът обвърза вноските на Германия с участието на МВФ.

Ако икономическият растеж в еврозоната отново се забави, това също може да наложи натиск. Предвид огромната програма за количествено облекчаване на Европейската централна банка натискът може да се окаже върху правителствата с цел насърчаване на растежа чрез облекчаване на фискалната политика. А това може още веднъж да изправи Берлин срещу Рим и други южни столици.

Добрата новина е, че изключително важният алианс с Франция, внимателно отгледан от Меркел, остава стабилен. А ако Камерън спечели референдума за Brexit, той определено ще дължи на канцлера някоя и друга услуга. Първо обаче Меркел трябва да преживее дългата си нощ в Брюксел.