Как да се преодолее хаосът от бежанската криза в Европа

Миналата година разби всяка надежда, че Европейският съюз (ЕС) е имунизиран срещу глобалната бежанска криза. Отчаянието на хората, бягащи от конфликтите и жестокостта в Сирия, Ирак и Афганистан и репресиите в Еритрея, се оказа по-голямо от опасното преминаване на Средиземно море, коментира изпълнителният директор на Human Rights Watch Кенет Рот, цитиран от Ройтерс. Бегълците, с помощта на социалните медии, откриват мрежи за незаконен трафик на хора, възползващи се от близостта на бреговете на Турция до гръцките острови.

Хаотичното масово придвижване на хората, което последва, остави 4000 жертви във водите на Средиземно море, включително 250 само през януари. Междувременно успешното пристигане на един милион души подхрани опасенията, че границите на Европа са станали незащитени.

Всъщност кризата с един милион търсещи убежище, които представляват 0,2% от общото население на ЕС, може лесно да бъде управлявана, ако ЕС приложи общата си политика по въпросите за убежището и разпредели отговорността за разглеждане на молби справедливо сред членовете си. Бремето очевидно нараства, когато повечето търсещи убежище се концентрират в една-две страни. Но дори ако всички бъдат настанени в Германия, те ще бъдат само 1,25% от населението ѝ, което е по-малко от 3-те процента население, което сирийските бежанци представляват в Турция и 25-те процента в Ливан. А нито една от двете страни няма капацитета на Германия за прием и интеграция на бежанците.

Хаотичният характер на потока обаче също предизвика опасения. Заплахата от тероризъм засега се оказва много по-голяма от страна на недоволните второ поколение европейци с имигрантски произход, отколкото от бежанците първо поколение, които са невероятно благодарни за това, че са открили сигурно убежище. Но атаките в Париж предизвикаха тревоги, че ИДИЛ може да се възползва от хаоса, за да внедри свой бойци. Позовавайки се на престъпленията срещу жени в Кьолн и на други места, популистки политици в Европа също се опитват да подклаждат страхове към постоянно прииждащите, които радикално променят икономическата, религиозна и културна природа на Европа.

Време е ЕС да признае, че лошо управляваният, хаотичен характер на последния бежански поток е толкова силна заплаха – ако не и повече, колкото и самият брой на бежанците.

Решението лежи в създаването на безопасен и законен маршрут, по който бежанците да намерят своя път до Европа. Ако бежанците имат опцията молбите им за убежище да бъдат разглеждани от първите страни, в които влязат, например Турция и Ливан, много ще се възползват от тази възможност, вместо да рискуват живота си – и този на семейството си, на разнебитени лодки в морето. Желанието да приемат тази опция ще изисква увереността им, че тези с одобрени молби ще бъдат преместени в убежище в рамките на разумен период. Това от своя страна ще зависи от договарянето на страните членки на ЕС по истинска отговорност за споделяне и създаване на адекватен капацитет за обработка и преразпределение на голям брой хора.

Щедри програми за преразпределение и хуманитарен прием ще поставят ЕС в по-добра позиция, когато иска от други страни да приемат по-пропорционален дял на бремето вместо скромния (или несъществуващия) брой бежанци от страни като САЩ, Бразилия, Русия и кралствата от Персийския залив. Тези трети страни ще имат много малко причини да настояват, че бежанците са проблем единствено на Европа, и то още преди реално да достигнат Стария континент.

Процес на подробни проверки ще предостави и по-голяма сигурност, че бежанците, които в крайна сметка биват приемани в Европа, не са терористи. ИДИЛ все пак може да се опита да внедри бойци в Европа, но ограниченият поток на хора, пристигащи хаотично по море, ще направи това много по-трудно.

Филтрирайки икономическите мигранти, внимателната проверка на бежанците ще помогне да се докаже, че потокът от хора към Европа няма да бъде безкраен.

Икономическите мигранти ще продължат да се опитват да достигнат Европа, както винаги са го правили, а Европа ще продължи да се нуждае от тях, но незаконната миграция ще бъде много по-трудна без наплива от бежанци, сред който да се скрие.

Нещо повече, макар че броят на реални бежанци, бягащи от войната и репресиите, е значителен, много от тях всъщност се надяват, че един ден ще се върнат у дома. С щедра хуманитарна помощ те могат да бъдат убедени да останат в първите страни, в които пристигат, стига да са сигурни, че имат право да работят и да пращат децата си на училище. Подобни доброволни предложения са много по-предпочитани пред принудителното блокиране на правото на хората да избягат.

И накрая, по-дисциплиниран процес за търсещите убежище ще помогне да се преодолеят демагозите в Европа. Политиката често е свързана повече с възприятията, отколкото с реалността, затова макар че Европа засега може да се справи с бежанския поток, то хаосът се оказа мощно гориво за предизвикващите страхове.

Установяването на безопасни и законни маршрути за търсещите убежище, по които да достигнат Европа, може да се окаже печеливш избор за всички. Много търсещи убежище може да намерят сигурност, без първо да рискуват живота си. А ЕС може да утвърди още по-голям контрол по границите си, без да има нужда да жертва ценностите си.

Всичко за бежанската вълна следете тук