Защо Европа ще устои на сътресенията на глобалните пазари

Има много причини да се страхуваме за икономическите перспективи пред Европа. Рискове произтичат от политическата нестабилност в Испания и Португалия, задаващата се безизходица между Гърция и кредиторите ѝ, възможното решение на Великобритания за излизане от Европейския съюз и провала заради потенциалния край на шенгенското пространство на Европа за свободно придвижване, коментира Wall Street Journal.

Един от рисковете обаче, който занимава твърде много инвеститори през последните седмици, до голяма степен може да бъде отхвърлен: страхът, че скорошните спадове на световните пазари, включително на цената на петрола, предсказват забавяне на световния растеж, което може да застраши крехкото възстановяване на еврозоната.

Много европейски фондови пазари отчетоха спад от над 10% за малко повече от три седмици и 20% от лятото насам, официално вкарвайки ги на меча територия. Успокояващите думи на председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги в четвъртък обаче предизвикаха рали.

Всички признаци обаче сочат, че този пазарен спад – който започна мистериозно през последния ден на търговия за 2015 г. без да има някаква особена новина, която да го предизвика, се дължи на ликвидни събития. Най-вероятно те са предизвикани от новогодишната промяна в инвестиционната стратегия на голям, или няколко големи, инвеститори – може би на държавен инвестиционен фонд, опитващ се да ликвидира активи, за да компенсира бюджетни дефицити в следствие на ниските цени на петрола.

Ако разгромът наистина е бил в следствие на опасения за глобалния растеж или за систематичен пазарен стрес, то тогава някои може би са очаквали спадът да започне на пазарите за държавни облигации, а не на фондовите пазари, и то с много по-големи движения по доходността на държавните облигации заради инвеститорите, втурнали се към традиционните убежища и захвърлящи по-рисковите активи.

По същия начин някои може би са очаквали резките спадове на европейските фондови борси да бъдат придружени от също толкова остри ръстове на разходите за гарантиране на европейските банкови кредити, което обаче до голяма степен липсва. Вместо това относително еднаквите понижения на европейските фондови пазари се основава до голяма степен на разпродажба на активи, утежнена от липсата на вторична пазарна ликвидност, която от своя страна отразява последствията от регулациите на банковите бизнес модели след кризата.

Твърдо приземяване на китайската икономика ще се отрази и на еврозоната. Засега обаче няма признаци за това. Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за ръста на Китай за тази година до 6,3% спрямо 6,9% през 2015 г. Но дори ако растежът падне под това ниво, първоначалните последици на възстановяване на еврозоната, което до голяма степен се дължи на местното търсене, вероятно ще бъдат ограничени. Преките търговски връзки между Китай и много от най-уязвимите европейски икономики са слаби.

Въпреки икономическото забавяне на развиващите се пазари икономическите показатели на еврозоната продължават да се подобряват, подкрепени от евтиния петрол, изключително облекчената парична политика, експанзионистичната фискална политика и обезценения обменен курс. Проучване на ЕЦБ сред независими икономисти, публикувано миналата седмица, показва, че прогнозите за растежа на еврозоната тази година остават непроменени на ниво от 1,7%, отразявайки широко разпространената представа, че по-слабият износ ще бъде компенсиран от по-силно вътрешно търсене.

Междувременно европейските правителства активно обмислят как най-добре могат да се възползват от срива на цените на петрола, за да решат местните предизвикателства. За над десетилетие високите цени на петрола действаха като вид огромен данък, плащан от европейските икономики на развиващите се пазари. Сега европейските правителства имат възможност сами да събират част от този данък. Ако допълнителни данъци върху петрола се компенсират от благоприятно за растежа ребалансиране на данъчните системи, това може да насърчи инвестициите и създаването на нови работни места, докато в същото време се ускорява намаляването на дълга.

Това не означава, че централните банкери от еврозоната изпитват самодоволство. Те се опасяват, че понижаващите се цени на акциите и по-бавният растеж на развиващите се пазари може да намали доверието на бизнеса и да спре инвестициите, изключително необходими, за да се превърне сегашното циклично възстановяване в устойчива дългосрочна трайна промяна.

Продължителната слабост на кредитните пазари може да доведе и до нежелано затягане на кредитните условия, повишавайки реалните лихвени проценти. По подобен начин резките спадове на цените на петрола тази година допълнително ще понижат вече слабата номинална инфлация и инфлационните очаквания. Това, от своя страна, може да повиши реалните лихвени проценти, докато в същото време прави по-трудно за стресираните страни намаляване на дълговото им бреме. ЕЦБ обаче вече сигнализира, че е готова да действа енергично, за да реши тези рискове.

Всъщност сегашната пазарна волатилност може да осигури претекста, от който ЕЦБ се нуждае за допълнително значително разширяване на програмата ѝ за изкупуване на облигации, нещо, което пазарите очакваха през декември. Тогава ЕЦБ бе принудена да задържи предприемането на подобна стъпка, тъй като аргументите за ново парично облекчаване бяха слаби. Ключовата инфлация бе силна, паричното предлагане се разширяваше бързо, а кредитните условия се облекчаваха.

Колкото по-късно ЕЦБ удължи програмата си за количествено облекчаване след сегашния си краен срок – март 2017 г., толкова по-силно може да намали единствения риск в еврозоната, който все още има силата да изплаши пазарите: страхът, че без подкрепата на ЕЦБ държавните дългове на някои страни членки може още веднъж да се окажат неустойчиви.