Някои малки страни постигат повече успех при договарянето на търговски споразумения, отколкото Европейският съюз (ЕС), посочва се в доклад, който поставя под въпрос британските ползи от „преговорното влияние“ на членството в блока.
Общият брутен вътрешен продукт (БВП) на Япония и Австралия за 2012 г., две от по-големите страни, с които ЕС тепърва трябва да сключи търговски споразумения, е повече от общия БВП на всички 55 страни, с които ЕС вече има договори. Това се твърди в анализ на Майкъл Баридж, директор на консултантската къща за корпоративни стратегии Cimigo, цитиран от Bloomberg.
Оценката подкрепя тезата, че Великобритания може и сама да сключи собствени търговски сделки, ако напусне ЕС, подкопавайки един от основните аргументи в подкрепа на членството в съюза.
Министър-председателят Дейвид Камерън обеща референдум за членството на страната в блока до края на 2017 г., а социологическите проучвания сочат, че избирателите се колебаят дали страната трябва да остане, или не в съюза.
„Тези данни не подкрепят по никакъв начин мнението, че малки независими страни имат по-малко възможности за преговори с големи икономически сили или че големите сили имат по-малко желание за преговори с тях. Не се подкрепя и тезата, че те сключват подобни споразумения по-бавно“, казва Баридж в свое съобщение.
„Тези конкретни недостатъци на по-малките независими страни очевидно са въображаеми заедно с идеята, че Великобритания няма да може да договоря споразумения самостоятелно“, допълва той.
Според анализа на Баридж Чили, Южна Корея, Сингапур и Швейцария имат търговски споразумения със страни с общ БВП от над 38 трлн. долара. Общият БВП на страните, с които ЕС от своя страна има търговски споразумения, е 6,7 трлн. долара.