Неслучайното множество на кризи в Европа

Навлизайки в новата 2016 г., Европейският съюз (ЕС) се разцепва по три разделителни линии, коментира Волфганг Мюнхау от Eurointelligence за Financial Times. Едната разделя проспериращия север от задлъжнелия юг. Втората отделя евроскептичните периферии от еврофилския център. Третата е между социално либералния Запад и все по-автократичния Изток. Това е сцена на дезинтеграция и разцепление.

Трудно е да се направят специфични прогнози за 2016 г. Има, разбира се, много познати рискове. Британският референдум по членството на страната в ЕС. Стабилният поток от бежанци. Разширяващите се икономически дисбаланси. Кризата в Гърция. Частично неплатежоспособната банкова система на Италия, както и нарастващото напрежение между Германия и страните от периферията на еврозоната по фискалната политика. Възход на джихадисткия тероризъм. Кризата в Украйна, която все още е далече от решение. Скандалът с емисиите на Volkswagen, който застрашава да подбие един от останалите стълбове на индустриалната сила на континента.

При съществуването на толкова много кризи в един и същ момент, полезно е да погледнем по-широката картина – тази на системния риск, който не идва от никоя конкретна криза, а от сблъсъка на толкова много в един и същ момент.

Отдръпвайки се стъпка назад, сложността на кризите започва да изглежда все по-малко инцидентна. Ако създадете паричен съюз без споделени икономически институции, фискални политики и юридически системи, обречени сте на провал в даден момент. По подобен начин зоната за свободно придвижване без съвместна охрана и граничен контрол не може да просъществува.

Можем да видим модел. ЕС има вродена тенденция към погрешни компромиси и услужливи само при успех конструкции. Нищо фундаментално не се промени миналата година, освен че този проблем стана очевиден за много повече хора.

Разцепването, когато то се случи, все още може да ни шокира. То обаче ни предлага и възможности. Вярвам, пише Мюнхау, че най-голямата грешка, която ЕС може да направи е да продължи по познатия си начин. Големите промени обикновено е по-вероятно да бъдат наложени директно от избирателите – чрез референдум, като този, който предстои в Обединеното кралство, отколкото от политиците и дипломатите. Европейският процес има тенденция да избягва резки размествания. Разделение ще настъпи само, когато натискът от националните столици стане твърде силен.

Има опасност това да задейства безконтролна дезинтеграция. Но има и добър шанс политическите лидери на Европа да помъдреят достатъчно, за да продължат в конструктивен дух. Вот на Острова за излизане от ЕС може, в дългосрочен план, да задейства по-широка трансформация на ЕС към вътрешна група от страни, които искат по-дълбока интеграция, и външна, в която Великобритания и други членки ще се чувстват достатъчно комфортно.

Разрив в еврозоната, който може да се случи скоро, предполага и възможността за по-широко преустройство. Щом еврото веднъж се възприеме за система на фиксиран валутен курс със споделена валута, за разлика от необратимия паричен съюз, замъгленото мислене ще се изчисти.

Подобна система може да работи само сред няколко страни с големи конвергентни икономики. Австрия и Германия поддържат частичен фиксиран обменен курс от 70-те години на миналия век. Защо да не продължат да го правят още 50 години? Франция и Германия също поддържат фиксиран обменен курс от 80-те години. Защо сега трябва да се окажат на различни страни на обменния курс?

Идеята за допълнителна икономическа и политическа интеграция между Германия и Франция остава фундаментално силна – много по-силна от тази за политическа и икономическа интеграция на ЕС, където някои страни са част от единна валута, а други нямат намерение да се присъединят към нея.

Никога не е имало убедителна логика в подкрепа на аргумента, че единен пазар се нуждае от единна валута. Но обратната логика съществува.

Страни с единна валута се нуждаят от много по-дълбока пазарна интеграция от страни, които поддържат собствените си пари. Ако приемем, че ЕС е съюз с множество валути, тогава ще трябва да приемем, че това не е единен пазар, а сбор от няколко обособени.

Освен икономическата фрагментация Европа се разделя политически и между Запада и Изтока. Както Унгария, така и Полша избраха евроскептични десни правителства. И двете страни ограничиха независимостта на правосъдната система и свободата на медиите. Някои смятат, че разширяването на съюза не е било голяма историческа възможност, както се твърди, а историческа грешка. Разширяването добави разделения в Европа и направи ЕС нефункционален.

Затова виждам, пише Мюнхау, че фрагментацията и разделението не като заплахи, които трябва да бъдат избегнати, а като възможности, които трябва да бъдат уловени. Очакванията ми за 2016 г. са, че ще видим още разделения. Надеждите ми са, че те ще бъдат мъдро управлявани.