Brexit или Bremain – това е въпросът*

Най-сериозният въпрос пред британския парламент за периода 2015-2020 г. ще бъде референдумът за излизане (Brexit) или оставане (Bremain) в ЕС, който премиерът на страната Дейвид Камерън обеща да проведе преди края на 2017 г.

Въпреки че някои консерватори се изказват за отлагане на референдума до самия край на 2017 г., три са причините, поради които той най-вероятно ще се проведе през 2016 г., пише в анализ за “Светът през“ на Economist Джон Пийт.

Според него по-ранното гласуване може да е по-трудно за спечелване от евроскептиците, тъй като Камерън е все още в своя „меден месец” - времето преди средата на мандата му. По-добре е въпросът да се реши преди следващата конференция на консерваторите през октомври.

Освен това 2017 г. е изключително лоша година за такъв референдум: във Франция и Германия ще се провеждат избори и няма да им е до помощ за Великобритания, а през втората половина на 2017 г. Великобритания трябва да поеме ротационното председателство на ЕС.

Налице е и предположение, че след някои отстъпки от европейските му партньори Камерън ще проведе и лесно ще спечели вота „за” оставане в ЕС, по подобие на лейбъристкия премиер Харолд Уилсън, който зададе същия въпрос на референдум през 1975 г.

Но това е оптимистичен вариант. За разлика от 1975 г., днес кампанията срещу оставането в ЕС разполага със сериозен финансов ресурс и е добре организирана. Няколко масови вестника ще защитават тезата за напускане на ЕС, докато през 1975 г. това беше позицията единствено на левия Morning Star, пише още Пийт.

Други два фактора настроиха колебаещите се избиратели срещу членството в ЕС. Единият е фактът, че английската икономика в момента се справя много по-добре от тази на еврозоната. Това насърчава хората, които смятат, че сега е добър момент за „освобождаване от мъртвата хватка“ на ЕС. Вторият е нарастващата загриженост за емиграцията и бежанците, свързани в съзнанието на британците с правото на свободното придвижване на хора - ключово условие за членство в ЕС. Евроскептиците твърдят, че само чрез напускане на ЕС Великобритания може да си върне контрола над границите.

Всичко това значи, че Камерън ще се изправи пред по-сериозна битка, отколкото очакваше досега. Все пак той би имал надмощие, ако набляга на негативните последици от излизането от ЕС. Икономическите рискове от напускането на ЕС са ясни: много големи предприятия и чуждестранни инвеститори предупреждават, че това може да доведе до загуба на работни места и изтегляне на преки чуждестранни инвестиции. Освен така не е ясно какви ще бъдат отношенията на Великобритания със Съюза след евентуалното ѝ напускане.

Ако иска да запази достъпа до единния пазар, като Норвегия или Швейцария, Великобритания ще трябва да продължи да спазва европейските регламенти и да плаща средства в общия бюджет. Но ако иска да избегне правилата на ЕС и да спре да плаща купища пари, то ще загуби привилегирования си достъп до единния пазар.

А освен това трябва да се помисли и за Шотландия. Ако Великобритания гласува „за” напускане на ЕС, шотландските националисти незабавно може да поискат нов референдум за независимост (както подсказа лидерът им Ник Старджън). И почти сигурно ще го спечелят. По този начин излизането от ЕС би означавало същевременно разпадане на Великобритания. Това също така би довело до оставка на премиера и заместването му с много по-евороскептичен представител на торите.

Шотландският референдум през септември 2014 г. показа, че негативните кампании и фокусирането върху рисковете работят за запазване на статуквото. И както при Шотландия инерцията вероятно ще помогне: изправени пред избор между запазване на статуквото и скок в неизвестното, периферните избиратели биха избрали първия вариант.

Въпреки това, ако Камерън заложи на негативна кампания, рискува да изпусне контрола и да даде преднина на привържениците на напускането. За да се справи с този риск, той трябва да изработи собствено позитивно послание.

Това ще е трудно за някого, който е прекарал толкова време в атаки срещу ЕС. Но Камерън може да изтъкне четири пункта в своя полза. Един от тях е, че членството не означава само единен пазар, но и потенциални ползи от голяма нова сделка със САЩ и Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (ТПТИ).

Би било перверзно Лондон да напусне свободния  пазар с ЕС точно сега. Втората точка е геополитическото предимство на ЕС при агресивна външна политика на руския президент Владимир Путин, който ще е щастлив от едно излизане от ЕС. Третата е да се подчертае колко се е променил ЕС под влиянието на Великобритания.

Последната точка на Камерън е, че всяко напускане на ЕС ще е необратимо. Ако Великобритания напусне съюза, но животът навън не ѝ допадне, е сигурно, че няма да има път назад. Ако обаче остане, може да промени мнението си в рамките на едно или две десетилетия.

Теоретици, а и много гласоподаватели биха заключили, че изборът за оставане в ЕС носи много повече възможности в бъдеще.

*Brexit - излизане на Великобритания от ЕС (от англ. Britain + exit), Bremain – оставане (Britain + remain)