Мнозина икономисти се съмняват, че през 2016 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) ще разшири обема на активите, които изкупува в рамките на програмата си за стимули, сочи проучване на Financial Times. Анкетираните експерти правят такива прогнози въпреки уверенията от страна на Марио Драги, че банката е готова да предприеме още мерки, ако е необходимо.
За разлика от миналогодишното изследване, когато мнозинството икономисти очакваха ЕЦБ да прибегне до цялостна програма за облекчения, сега малко по-малко от половината от всички 33 респонденти смятат, че банката няма да направи нищо тази година. Останалите смятат, че ЕЦБ ще разшири облекченията или ще намали допълнително лихвените проценти. Някои анализатори подчертават, че не се очакват радикални промени в съществуващата програма.
Последните прогнози на ЕЦБ сочат, че икономиката в еврозоната ще нарасне с 1,7% през 2016 г., след 1,5-процентово повишение тази година.
На въпрос дали очаква банката да предприеме допълнителни мерки през 2016 г., Дарио Перкинс, главен икономист в Lombard Street Research, казва: „Не мисля, освен ако нещо не се обърка в по-широк глобален мащаб“.
Повечето от икономистите, които допускат, че ЕЦБ ще се намеси, очакват това да е с допълнително понижение на депозитната лихва. През декември ставката беше намалена от -0,2 на -0,3%.
„Вероятно е да има натиск над ЕЦБ да въведе още стимули, ако възстановяването остане слабо, а инфлацията – ниска, каквито са очакванията“, казва Джонатан Лойнс, главен икономист за Европа в Capital Economics.
Целевото ниво на инфлацията е малко под 2%, а в момента тя е около 0,2%, посочва FT.
“Повишените лихвени проценти в САЩ може да помогнат за поевтиняването на еврото, но може и да доведат до по-висока доходност при европейските държавни облигации. Тогава ЕЦБ може би ще трябва да се намеси, за да предотврати негативни последици върху растежа”, посочва Лойнс.
Участниците в проучването на FT допускат, че ЕЦБ може да удължи срока на програмата и след март 2017 г. Икономистите посочват, че действията на централната банка трябва да бъдат комбинирани с решителни мерки от страна на политиците като икономически реформи, за да се ускори растежът.
„ЕЦБ удари стена. Допълнителни мерки може и да въодушевят финансовите пазари, но е спорно дали инструментите в мандата на ЕЦБ ще могат да окажат влияние над факторите, които спират растежа и търсенето в еврозоната, а именно – липсата на подкрепящи фискални мерки“, казва Джордж Магнус, главен икономически съветник в банката UBS.