Ройтерс: По-слабите стимули на ЕЦБ са в резултат на силна опозиция

Намеците на Марио Драги преди срещата на Европейска централна банка (ЕЦБ) в четвъртък за нужда на еврозоната от нова голяма финансова инжекция постигнаха обратен ефект, засилвайки решимостта на по-консервативните централни банкери, които го критикуваха, че засилва твърде много очакванията, съобщава Ройтерс, базирайки се на информация от източници.

Председателят на ЕЦБ и главният му икономист Петер Прает поддържаха очаквания с меки изказвания в продължение на седмици преди срещата. Управителният съвет на ЕЦБ обаче заключи, че пазарите този път трябва да бъдат разочаровани, тъй като икономическите перспективи са се подобрили, а новите прогнози за инфлацията не са толкова лоши, колкото се очакваше, твърдят източниците.

Очакваното повишаване на лихвените проценти от Федералния резерв на САЩ (Фед) също се е отразило на решението, тъй като централните банкери са се опасявали, че сериозен ход от ЕЦБ ще отслаби още еврото и вероятно ще принуди Фед да отложи собствените си действия върху лихвите, за да предотврати твърде бързо разминаване на политиките на двете топ централни банки в света.

ЕЦБ намали лихвените си проценти по депозитите в четвъртък и удължи програмата си за изкупуване на активи с шест месеца, за да даде тласък на ниската инфлация и да насърчи растежа. Пазарите обаче смятат, че ходовете са на минимума с оглед предишните сигнали от банката.

Източник с пряка информация към ситуацията тълкува обществената позиция на Драги преди срещата като опит за налагане на натиск върху Управителния съвет за предприемане на по-сериозни действия.

„Драги целенасочено наложи твърди високи очаквания и опита да постави Управителния съвет в ъгъла“, казва източникът. „Това се оказа проблем и той бе разкритикуван от няколко члена в частни разговори“.

За разлика от миналата година, когато противниците на количествено облекчаване представиха публично позициите си преди решението, този път ястребите са действали предимно зад кулисите.

Противниците са работили за ограничаване на предложенията от комисиите на ЕЦБ, подготвили решенията, гарантирайки, че някои от по-радикалните мерки, очаквани от пазарните играчи, никога няма да бъдат поставени на масата.

Пазарите очакваха увеличаване на програмата за изкупуване на активи с 25% и дори по-сериозно намаляване на лихвените проценти. По-радикални обсъждани възможности включваха закупуване на корпоративен дълг или разделяне на лихвите по депозитите, което щеше да доведе до вкарване на твърде много пари от банките в централната банка, казват източници на Ройтерс.

„Приетото в крайна сметка бе набор от опции, които успяха да съберат комфортно мнозинство. По-екзотични мерки нямаше как да постигнат това, затова дори не бяха предложени“, казва друг източник. „Понякога обсъжданията в комисиите осигуряват достатъчно ясна картина“.

В седмиците преди срещите на Управителния съвет вътрешното ядро от членове на изпълнителния борд на ЕЦБ редовно призовава националните централни банки да преценят позициите си и да формулират предложенията си, които ще спечелят комфортно мнозинство.

„За Марио беше по-добре да има малко или много консенсус отколкото да натиска за нещо, което може да се обърне срещу него“, казва друг източник.

Драги защити пакета, твърдейки, че той цели да се справи с инфлационните очаквания, а не с прогнозите на пазара.

„Няма съмнение, че ако трябва да засилим използването на инструментите си, за да гарантираме, че може да постигнем мандата си за ценова стабилност, ще го направим“, заяви той в петък.

Някои смятат, че по-малкият от очакванията ход е разочарование за Драги, който често оставя след себе си големи обещания, например със заявката от юли 2012 г., че ще „направи каквото е нужно“, за да защити еврото.

„Подобно на Фед по-рано тази година ЕЦБ сега успя да обърка пазарите и обществото. Отсега нататък пазарите ще се отнасят към сигнали от председателя на ЕЦБ Марио Драги и някои от колегите му с много повече скептицизъм от преди“, казва брокерската къща Berenberg.

Макар някои да смятат, че твърде голямото засилване на очакванията да е грешка в комуникацията, Драги все пак успя да формира широк консенсус и доказа, че невинаги се ръководи от пазарите, както твърдят някои критици, коментират източници.

„Засега Драги винаги бе смятан за перфектният комуникатор. Може би няма как да бъдеш перфектен през цялото време“, казва един от източниците.

Някои от членовете на борда са се опасявали и, че твърде голямо облекчаване от ЕЦБ ще принуди Фед да отложи повишаването на лихвените проценти, което от своя страна може да увеличи волатилността на пазарите, тъй като инвеститорите ще трябва да преосмислят прогнозите си.

„Ако бяхме предоставили твърде големи мерки, еврото можеше да стигне до паритет, а тогава щеше да бъде по-трудно за председателя на Фед Джанет Йелън да защити дори по-силен долар. Сега Фед ще е доста по-спокоен“, казва един от източниците.

Очаква се Фед да повиши лихвените проценти за пръв път от почти десетилетие по-късно този месец, макар че някои централни банкери изпитват опасения заради силния долар, особено спрямо еврото.

„Добър аргумент бе предприемането на по-малки мерки, за да не повлияем на Фед и да им позволим да направят това, което трябва“, казва източникът.

Еврото поскъпна с почти 4% спрямо долара след решението на ЕЦБ от четвъртък, по-голямо повишение отколкото банката очакваше.

„Знаехме, че ще има реакция от страна на пазара, но тя се оказва по-голяма отколкото предполагахме“, казва един от източниците.

Последните икономически прогнози на банката, които показаха скромно понижаване на инфлационната перспектива и повишаване на някои прогнози за БВП, също затрудниха аргументирането за по-голямо облекчаване, казват източниците.

„Не забравяйте, че през октомври всички се страхуваха за Китай и срива на развиващите се пазари. Нещата се стабилизираха и в двата случая“, казва един от източниците.

Няколко централни банкери твърдят още, че ЕЦБ е трябвало да се въздържи в действията си, тъй като правителствата на Германия, Франция, Италия и Австрия са увеличили разходите си за бежанците, сигурността и отбраната.

„Досега имахме насрещни ветрове от фискалната политика. Сега имаме попътен вятър от фискалната политика“, казва източник.

„Запазихме някои възможности на разположение. Сега ако се наложи, ще можем да действаме“, допълва той.