Новият тест за отношенията между Дания и ЕС

Датчаните са един от най-проевропейските народи в Европа, но в същото време са и сред най-скептично настроените, когато става въпрос за допълнителна европейска интеграция. В четвъртък те ще гласуват на нов референдум за връзката си с Европа, седмия такъв, откакто Дания се присъединява към Европейския съюз (ЕС) през 1972 г., коментира POLITICO.

За какво е референдумът?

Зависи кого ще попитате.

Технически датчаните ще гласуват дали една от четирите възможности за неучастие (opt-out) – договорени, след като договорът от Маастрихт бе отхвърлен на предишен референдум през 1992 г., трябва да се превърне във възможност за включване (opt-in). Става въпрос за опцията за неучастие по теми, свързани с правосъдието и вътрешните дела, но въпросът е толкова сложен, че на човек му трябва университетска степен по право на ЕС, за да разбере детайлите. В случай на положителен вот на референдума Дания ще приеме 22 закона на ЕС, след което парламентът ще решава дали да приема други закони според всеки отделен случай. (Обединеното кралство и Ирландия вече са гласували за подобни условия.)

Партиите в подкрепа на положителния вот казват, че референдумът е основно свързан с членството на Дания в Европол, което според тях е от съществено значение за способността на страната да се бори с престъпността, педофилията и трансграничния тероризъм. Ако датчаните гласуват с не, казват тези партии, остава отворен въпросът дали, и колко бързо, правителството ще може да договори сделка с Брюксел, която ще позволи на страната да остане част от Европол.

Страните, подкрепящи отрицателния вот, имат различно разбиране. Те настояват, че Дания може, по един или друг начин, да намери възможност да остане в Европол. За тях въпросът опира до прехвърляне на власт от гласоподавателите в ръцете на парламента.

Подкрепящите отрицателния вот наблягат още върху загубата на суверенитет в случай на вот „За“ на референдума. Парламентът ще получи изключителното право да взима решения по въпроси от конституционна важност – като прехвърляне на суверенитет към ЕС, с обикновено мнозинство в парламента вместо с квалифицирано мнозинство, т.е. с пет шести от депутатите, или с референдум.

Това е демократичен проблем, настояват те – най-малкото защото исторически в парламента винаги е имало повече подкрепа за ЕС, отколкото сред датчаните като цяло. По текущия въпрос почти две трети от датските депутати гласуват със „за“, докато избирателите са разделени горе-долу наполовина.

Кои са въпросите?

Отделно от въпросите за загуба на суверенитет и нуждата от по-ефективно трансгранично полицейско сътрудничество, основният въпрос не е включен в избора: дали Дания в някакъв момент ще се присъедини към общата политика по миграция и предоставяне на убежище на ЕС.

В случай на положителен вот парламентът ще получи правото да взима решения по този въпрос с обикновено мнозинство. Проблемът обаче е изключително чувствителен. Огромна част от датчаните са против, а това мнозинство нараства все повече заради хаоса по южните и югоизточните граници на Европа. Освен това Дания споделя граници с Германия и Швеция - двете страни, в които пристигат най-много търсещи убежище. Поради тази чувствителност на въпроса правителството и партиите, подкрепящи положителния вот, са обещали да поставят този въпрос пред избирателите на друг референдум, ако се появи нужда за това.

Избирателите обаче явно не им вярват. В скорошно проучване 54% от населението смята, че положителен вот на референдума ще доведе до присъединяване на Дания към общата политика по миграцията и предоставянето на убежище в ЕС. Само 13% не са съгласни с това мнение. Това е лоша новина за правителството и другите „за“ партии.

Друг проблем е законът за ЕС, който изисква от датската полиция да разследва престъпления, които не се водят за такива в Дания, където отричането на Холокоста не е криминализирано, а дефиницията за т.нар. „реч на омразата“ е по-тясна, отколкото в много страни от ЕС.