Тайните милиардни игри на централните банкери

Измерението на печатането на пари в Европа е по-голямо, отколкото се смяташе досега. По информация на Welt am Sonntag европейските централни банки са изкупили през последните години много повече държавни облигации и други ценни книжа, отколкото е публично известно.

Тъй като успоредно с официалната парична политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), националните централни банки също са изпомпвали пари във финансовите пазари в голям мащаб. Техните сделки с ценни книжа за собствена сметка бяха игнорирани в голяма степен и от експертите по централните банки, а много детайли се пазят последователно в тайна. 

През тази седмица Управителният съвет ще вземе решение за разширяване на програмата за закупуване на обезпечени облигации, която сега е с обем от 1,14 трлн. евро. Така че от значение е въпросът колко пари централните банки са отпечатали досега. Правилата на националните централни банки от евросистемата позволяват значителна свобода за собствените им сделки.

Това се отнася до спешните заеми за проблемните банки, които отново бяха ябълката на раздора през последните години, но така също и за покупки на ценни книжа извън официалните програми на ЕЦБ. Това е било упражнено обстойно по време на финансовата криза и кризата с еврото, показват изчисленията на финансиста от Берлин Даниел Хофман на база балансите на националните централни банки, които с които разполага Welt am Sonntag.

Според тях националната наличност на ценни книжа и спешни заеми се е увеличила между началото на 2006 г. и края на 2012 г. от 214 млрд. евро до 724 млрд. евро. През този период националните централни банки са изпомпали сами около 500 млрд. евро на пазарите – което превишава обема на всички издадени дотогава програми на ЕЦБ. До края на 2014 г. тази сума е паднала съвсем леко до 623 милиарда евро, най-вече, защото банките са имали нужда през този период от по-малко спешни заеми.

Централните банкери на отделните страни обаче са били активни в различна степен. Докато Бундесбанк например не е увеличила значително своя портфейл от ценни книжа, централните банки на Франция, Италия и други кризисни страни са били много усърдни в покупките. Само Банката на Франция (Banque de France) е разширила своя портфейл от 2006 г. насам с около 200 млрд. евро.

Banca d'Italia е изпомпала в този период допълнително 60 милиарда евро на пазарите, в Ирландия сумата е повече от 50 млрд. евро. Управителният съвет на ЕЦБ би могъл да спре с вето тези самостоятелни трансакции, но очевидно не се е възползвал от това правомощие през всички тези години.

В какво точно се състоят сделките е строго пазена тайна. Докато спешните заеми към банките играят в страни като Гърция основна роля, те биха могли да обяснят само една малка част от рязкото покачване. Това означава, че централните банки са закупили ценни книжа в голям обем и са платили за тях със самостоятелно отпечатани пари. На преден план се очаква да стоят държавни облигации. Така например в края на 2014 г. Banca d'Italia е държала за своя сметка обществена дългови ценни книжа в обем от 108 млрд. евро.

Икономистите гледат критично на тайното печатане на пари. Дейностите на националните централни банки отварят „много досега необсъждани въпроси, на които е важно спешно да се отговори", казва Ханс-Вернер Зин, президент на Института за икономически изследвания Ifo. Покупките на облигации от ЕЦБ са спорни от години, смята Йорг Рохол, президент на Берлинското Висше училище по икономика ESMT. „Особено критично трябва да гледаме, ако  националните централни банки извършват подобни дейности през задната врата". Една по-голяма прозрачност според него би била предпоставка, народът да има доверие на централните банкери.

Клеменс Фюст, президент на Центъра за европейски икономически изследвания (ZEW), не счита, че покупките на облигации от страна на националните централни банки са фундаментално осъдителни, но разкритикува липсата на прозрачност. „Би било много желателно националните централни банки да оповестяват при всички сделки за какви облигации става дума".

Още по-рязко се изказва и професорът по парична политика в Бон Манфред Нойман. „В крайна сметка това е незаконно държавно финансиране чрез централната банка".