Брюксел заяви силното си несъгласие с Германия във вторник и представи проект за схема за гарантиране на депозитите в еврозоната на стойност 45 млрд. евро, която ще събере средства от страните на валутния съюз, за да гарантира всички банкови сметки до 100 хил. евро в рамките на десетилетие, съобщава Financial Times.
Европейската комисия (ЕК) настоя страните да не могат да се възползват от фондовете в новата схема на ЕС, докато не затегнат регулациите на вътрешните си планове за защита на депозитите - ход, който цели да успокои опасенията в Берлин, че фонд на ЕС може да изложи германските данъкоплатци на банкови фалити от страни с не толкова строги изисквания.
„Трябва да се уверим, че намаляването на риска съпътства споделянето на риска“, каза Джонатан Хил, комисар по финансовите въпроси в ЕК. „Това е нещото, което сме решили да въведем“.
Въпреки предложените защити Берлин отхвърли плана още преди да бъде обявен, заявявайки пред репортери, че проектът на комисията просто ще преразпредели риска в еврозоната, вместо да го намали.
„По наше мнение комисията определя грешни приоритети и насоки“, каза представител на германското правителство.
Съгласно плана на Брюксел новата схема за гаранции на ЕС ще стартира като резервен план на националните гаранционни фондове, които всички страни от еврозоната трябва да основат като част от реформите вследствие на финансовата криза, договорени миналата година.
Но от 2020 г. паричните средства на национално ниво постепенно ще бъдат уеднаквени, като 20% годишно ще отиват за новия фонд на ЕС, докато сумата в него не достигне 45 млрд. евро до 2024 г.
Финансовите институции посрещнаха предложението със скептицизъм. Европейската банкова федерация (ЕБФ) повтори опасенията на Германия, заявявайки, че скоростта, с която планът ще бъде приложен, е „изненадваща“. Вместо това ЕС би трябвало да изчака отделните правителства да създадат и задействат собствените си национални схеми, каза ЕБФ.
Представители както на Брюксел, така и на Европейската централна банка (ЕЦБ) силно подкрепят плана като последния стълб от „банковия съюз“ на еврозоната, който вече предприе действия за създаването на общ надзорник, базиран във Франкфурт, както и единен спасителен фонд в Брюксел.
Защитниците твърдят, че докато всички банкови депозити в еврозоната не бъдат подкрепени от общ еврофонд, то собствениците на сметки ще се насочат към различна валута в случай на масово изтегляне на средства от банките, нещо, което помогна за активизирането на паниката в Гърция по-рано тази година.
Берлин също използва Гърция като поучителен разказ, твърдейки, че еврозоната в момента рекапитализира банките на страната за втори път за последните четири години, отчасти заради неуспеха на Атина да приложи правилно реформите във финансовия сектор.
Германското правителство твърди, че само една трета от страните досега са приложили съществуващите правила на банковия съюз. Берлин е особено обезпокоен за забавянето на прилагането на регулациите за спасение и преструктуриране на банките, включително правилата, които ще наблегнат върху акционерите и облигационерите, преди да се използват публични средства.
„Не е тайна, че на базата на дискусиите до момента имаме някои въпроси без отговори“, каза говорител на Волфганг Шойбле, германския финансов министър. „Смисълът трябва да бъде минимизиране на рисковете в банковия сектор, а не споделяне и уеднаквяване на рисковете“.
Във вторник комисията контрира, заявявайки, че вече е започнала процедури за налагане на санкции върху страни, които все още не са приложили новите правила на ЕС за спасение на банките и националните схеми за гарантиране на депозитите, настоявайки, че това остава „първи приоритет на Брюксел“.
Комисията каза още, че ще ускори законодателството, което ще улесни преследването на частни инвеститори, когато дадена финансова институция фалира, вместо да се ползват парите на данъкоплатците за спасение на банката.
За момента Германия е единствената страна, която публично изразява несъгласието си, като някои от традиционните ѝ съюзници подкрепят плана. Йерон Диселблум, холандският финансов министър, който председателства комисията на финансовите министри от еврозоната, публично изрази подкрепа за схемата, а концепцията бе включена в доклад на високо ниво за бъдещето на еврозоната, подготвен от ръководителите на всички основни институции на ЕС по-рано тази година.
Германските представители настояват другите страни от северната част на еврозоната също да подкрепят позицията на страната.
преди 9 години Банките (и донякъде фиатните пари) са финан.пирамиди подобие на понци схема защото се крепят на доверие ,че 15-20% няма да решат да си изтеглят парите и т.н. за ликвидността и капиталовата адекватност е ясно Двамата водещи от Boom&Bust във Bulgaria ON AIR представят Красимир Петров станал професор в САЩ ,който обяснява всичко ,за свързаноста на дълговете от което може да се получи ефекта на доминото т.е. срив на финан.система и хаос - https://***.youtube.com/watch?v=cEoSpRapUdE отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ''Капитализмът окончателно отстъпи място на кредитизма, който по същество е типична измамна схема на Понци...- статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE - http://***.bgonair.bg/magazine/2015-05-29/piramidata-na-dalgovete Става въпрос за организирана престъпна група(банкова мафия) и съм събрал фактите - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685,и съм обяснил какво да се направи - https://***.facebook.com/boyan.durankev/posts/1678735562404671 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Тази мярка е поредното доказателство, че след края на Шенген ще последва край на еврото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар