Активите на фондовете в Европа спадат с 2,5% през август до 12,3 трлн. евро

През август нетните активи на европейската инвестиционна индустрия се свиват с 2,5% на месечна база до 12,34 трлн. евро, докато към края на юли те възлизаха на 12,66 трлн. евро. Това разкриват последните данни на Асоциацията на европейските фондове и управляващи дружества (EFAMA). Така инвестиционна индустрия на Стария континент е втората по големина в света след американската, която управлява нетни активи за 17,89 трлн. евро към края на юни.

Таблица: EFAMA

В края на осмия месец на 2015 г. нетните активи на т.нар предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (UCITS, или ПКИПЦК) възлизат на 7,97 трлн. евро, докато тези на алтернативните инвестиционни фондове (non-UCITS) са 4,37 трлн. евро. Съпоставка с предходния месец не би могла да се направи, тъй като от август критериите, по които даден фонд попада в една от двете категории, се промениха, а данни по този показател за юли липсват.

До сега като ПКИПЦК се определяха публично предлаганите фондове от отворен тип, а като алтернативни инвестиционни фондове – другите национално регулирани фондове. От август EFAMA използва националните регулаторни дефиниции за класификацията на фондовете по този признак.

През август европейската инвестиционна индустрия като цяло отчита нетни притоци от 15,3 млрд. евро, докато през юли те бяха 71 млрд. евро, сочи още статистиката.

Таблица: EFAMA

Нетните приходи от продажби на колективните инвестиционни схеми бележат спад, като през август са привлекли нови 8,9 млрд. евро - далеч по-малко от привлечените 63 млрд. евро месец по-рано. Фондовете, инвестиращи в облигации и тези, инвестиращи в акции, записват нетни отливи от съответно - 12 млрд. и 3,4 млрд. евро, докато месец по-рано привлякоха по нови 4,2 млрд. и 12,5 млрд. евро, съответно.

От дългосрочните фондове нетни притоци през месеца отчитат единствено балансираните фондове – 8,4 млрд. евро, но резултатът им е по-слаб от юлския, когато привлякоха средства в размер на 17,8 млрд. евро.

Така през август дългосрочните инвестиционни схеми, които не включват фондовете на паричния пазар, отчитат нетни отливи за 3 млрд. евро, докато месец по-рано можеха да се похвалят с нетни притоци от 38,8 млрд. евро.
В същото време фондовете, опериращи на паричния пазар привличат нови 11,9 млрд. евро този август, което е по-малко от привлечените 24,2 млрд. евро през юли.

Разбивката по страни сочи, че първенци по новопривлечени средства от фондовете, инвестиращи в прехвърлими ценни книжа, са френските фондове с 8,7 млрд. евро, а след тях се нареждат германските – с 1,94 млрд. евро. Фондовете на Острова пък могат да се похвалят с нови 1,19 млрд. евро, привлечени от схемите за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа.

Най-големи нетни отливи отчитат швейцарските фондове, инвестиращи в прехвърлими ценни книжа - 2,04 млрд. евро. Ирландските фондове пък отчитат нетни отливи от 1,6 млрд евро, а шведските – 470 млн. евро.

Като цяло алтернативните инвестиционни фондове отчитат нетни притоци от 6,4 млрд. евро през август, докато през юли привлякоха нови 8 млрд. евро. От тях нови средства през месеца отчитат специалните фондове – 8,3 млрд. евро и фондовете, инвестиращи в имоти – 1,1 млрд. евро. Другите инвестиционни фондове записват нетни отливи от 3 млрд. евро през месеца.

По държави най-добре се представят алтернативните фондове от Германия с нетни притоци от 6,74 млрд. евро. След тях се нарежат тези от Ирландия и Люксембург със съответно - 4,81 млрд. евро и 1,23 млрд. евро. Най-големи нетни отливи отчитат алтернативните фондове от Великобритания – 7,4 млрд. евро, Испания – 455 млн. евро, и Швейцария – 179 млн. евро.