Най-известните филантропи може и да произлизат от САЩ, но водещите европейски държави изпращат по-голяма помощ в чужбина спрямо размера на икономиките им, пише CNBC.
Въпреки че САЩ са по-голям доставчик на трансгранична помощ за развитие в абсолютно изражение, след като през 2014 г. изпрати в чужбина 32,2 млрд. долара, страната изостава, ако помощта се сравни с дела й от брутния национален продукт. Това е измерител, който се получава от сбора на брутния вътрешен продукт и дохода, придобит от чужбина.
„Европа има дълга, от време на време малко проблемна, история с дълбокото обвързване в глобалните дела – помощта и развитието е част от това“, посочват от Bond – мрежа с над 400 международни организации за развитие, и от U.K. Aid Network.
Едната страна на това обвързване е, че през 2005 г. 15 държави членки на Европейския съюз поеха ангажимент за постигане на цел на Обединените нации за увеличаване на дела на трансграничната помощ за развитие до 0,7% от националния доход до 2015 г.
За сравнение – САЩ не приеха целта, твърдейки, че тя не попада в специфични цели или времеви рамки.
Въпреки че през 2014 г. само пет държави – Великобритания, Дания, Люксембург, Норвегия, която не е член на ЕС, и Швеция, постигнаха целта, фокусът върху нея ги изведе пред САЩ, където съотношението трансгранична помощ за развитие/брутен национален доход остава под 0,2% през 2014 г.
„ЕС е единственият съюз на държави, който обещава да достигне целта от 0,7%. Смятам, че това, което е различно, е, че ЕС постави краен срок“, коментира директорът на международната организация, която се бори с бедността, ONE Тамира Гунзбург.
Трансграничната помощ за развитие остава спорна. Критиците казват, че помощта би могла да послужи по-добре на донорите, а не толкова да задоволи нуждите на получателите, или че може да се създаде зависимост.
Други казват, че по-богатите държави може да не вникнат в дълбочина в проблемите на получателите на помощта или че с помощта може да бъде злоупотребено. В крайна сметка помощта може да се окаже животоспасяваща за страните, изправени пред хуманитарни кризи, такива, които са разорени, или в които има нестабилност, за да могат да привлекат частно финансиране.
Като част от обяснението защо пропорцията на трансграничната помощ за развитие към брутния национален доход в Европа е по-голяма, Гунзбург посочва, че страните с по-голяма социална роля на държавата, каквито са скандинавските държави, плащат по-високи данъци. Това води до по-голям ръст на приходите, които правителството може да похарчи за помощ.
Например в Швеция, където делът на трансграничната помощ за развитие към брутния национален доход е най-голям, хората с по-високи работни заплати плащат национален подоходен данък в размер на 25% и общински подоходен данък от 32%. Тези ставки важат за всеки, който печели 616 100 шведски крони (74 991 долара) или повече.
За сравнение – в САЩ най-високата федерална данъчна ставка е 39,6%, която важи само за тези, получаващи 413 201 долара или повече. Прилага се и допълнителен държавен данък, който за високоплатените длъжности варира между близо 3% и 12%, като в някои щати федералният подоходен данък се приспада.
Близостта на европейските страни до Близкия изток и Африка и дългогодишните им връзки с бившите колонии също спомагат за предоставянето на трансгранична помощ.
Най-забележимият пример е впускането на Сирия в гражданска война, заради която около 150 хил. души молят за убежище в ЕС и която подчертава склонността на европейските държави да работят за стабилността и просперитета на граничещите държави. През септември например Великобритания обеща допълнително спешно финансиране за Сирия в размер на 115 млн. лири в опит да разубеди повече сирийци да не предприемат рисковото пътуване до Европа.
Освен това европейските държави дават непропорционална помощ за своите бивши колонии. През 2013 г. 16 от 20-те страни, които са получили най-голямата двустранна подкрепа от Великобритания, имат колониални връзки, като най-големият реципиент е Пакистан.
Трансграничната помощ за развитие на Франция е насочена към бившите й колонии в Африка, като основните бенефициенти са Кот д'Ивоар и Мароко.
Въпреки това някои организации за развитие се опасяват, че европейските държави, които преди бяха отдадени на изпълнението, се отпускат в опити да увеличат съотношението трансгранична помощ за развитие/брутен национален доход.
Например Холандия позволи показателят да падне под 0,7% през 2013 г. и 2014 г., като преди това показателят бе над нивото от 1975 г. насам. Освен това Дания понижи коефициента от пика от 1,06% през 2000 г., въпреки че той остава над целевите 0,7%.
Гунзбург отдава тези промени на ръста на популистките и антиимиграционни политики в Европа след финансовата криза.
преди 9 години Защо Европа отпуска по-големи трансгранични помощи? - Защото си мислят, че това е по-лесният начин да се справят с бежанците например, а и с други проблеми.- Но ще им излезе солено.Защото по-добрият начин (но и по-скъп) е Европа да си създаде своя армия, като всяка истинска държава! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ПОМОЩИ ???Какви помощи какви пет лева?БЕЗПЛАТНО Е САМО СИРЕНЕТО В КАПАНА ЗА МИШКИ.НЕ РАЗБИРАМ ЗАЩО НА ЗАЕМИТЕ КАЗВАТ ПОМОЩИ?!Видяхме какво се случи с УКРАЙНА след като само за година и половина получи "ПОМОЩИ" за десетки милиарди долари.УКРАЙНА ВЕЧЕ Е ЕДНА ЗАДЛЪЖНЯЛА И ФАЛИРАЛА ДЪРЖАВА.Голяма "ПОМОЩ" - няма що. отговор Сигнализирай за неуместен коментар