Втората слабост е изчерпалата се социална държава. Държавният сектор дава работа на 33 на сто от работната сила на Норвегия спрямо средно 19% в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Същевременно държавата подкопава работната етика, тъй като повечето хора имат 37-часова работна седмица, а тридневните уикенди не са рядкост. През 2011 г. Норвегия е изхарчила 3,9% от БВП за помощи при нетрудоспособност и ранно пенсиониране, докато в ОИСР този процент достигна средно 2,2%.
В Норвегия дори има глагол “nav”, който означава получаването на пари от държавната агенция за подпомагане NAV.
Но страната все още има и предимства. Норвежкият пенсионен фонд вероятно е най-впечатляващият пример за дългосрочно мислене на някое от западните правителства. Норвегия не прахосва приходите си от петрол, а ги спестява в държавен фонд, който в момента е най-богатият в света и възлиза на 873 млрд. долара.
Освен с петрол, Норвегия разполага и с риба във водите си, а износът на риба възлиза на близо 10 млрд. долара годишно. Това е прилична сума за страна, чието население е едва 5 млн. души.
Отказът на Норвегия да се присъедини към Европейския съюз (ЕС) създава затруднения в сектора с риба, твърди Томас Фарстад, ръководител на частната фирма за търговия с риба Norway Seafoods.
По думите му рибарските компании са принудени да се концентрират върху обемите, защото трябва да плащат големи износни мита в ЕС върху обработената риба. Това означава, че те свободно могат да управляват рибните си стопанства, които никога досега не е били в по-добро състояние.
Въпреки акцента върху обема, секторът е драстично променен. Аквакултурата покрива около 70% от общия норвежки улов спрямо нулево равнище през 1970 г. Традиционното рибарство също върви нагоре по веригата на стойността. Използват се по-ефективни кораби, така че да се намали живата сила и да се лови още по-надълбоко в океана, в това число и на планктон, който може да се ползва в здравословната храна.
Предприемачите
Същевременно Норвегия продължава да бъде родина на авантюристични предприемачи като Джон Фредриксен в корабната индустрия, Шел Инге Рьоке в сектора на недвижимите имоти и петролните услуги и Бьорн Хьос в авиацията. Те се очертават като опозиция на удобните държавни служители, които надзирават толкова много от останалите норвежки компании.
преди 9 години може ... но трябва преди това да има съдебна система отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Тоя Теленор нямаше ли и един Жисием оператор у БГ? Ама бил с държавни дялове. Държавното е лошо, викат от ИПИ. Ама май опира до можене и неможене. Нашите държавници гледат само да краднат и затуй не се получава. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години а уж руския модел беше по-зависим от суровините, но виждаме държави, които са си изградили икономиката на петродолара какво се случва в един прекрасен момент ...... Така е като трупаш валута, която не е тяхна и борсата не се контролира от тях ..... да си фиксират цената в крони както напрайха руснаците, за да няма "мяу" в бюджета и толкоз .... може да започнат да си купуват и "тенекиени пари" както разпраат *** в "Коментари" ... :)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар