ЕС губи 454 млрд. евро на година от сива икономика

Когато Гърция повиши данъците върху потреблението през лятото в опит да увеличи държавните приходи, затруднените собственици на ресторанти възприеха стъпката като сериозен осакатяващ удар. Повишението обаче бе подложено и на критики заради това, че насърчава укриването на данъци, често описвано като „национален спорт“ на Гърция, коментира Financial Times.

Гърция има една от най-големите сиви икономики в Европа, но не е единствената страна, затруднена с борбата срещу укриването на данъци докато в същото време се опитва да ги увеличи.

По-рано през този месец Европейският съюз (ЕС) заяви, че правителствата ще се лишат от 168 млрд. евро от приходи от ДДС, след като не са успели да подобрят събирането им през 2013 г. Пиер Московици, икономическият комисар, призова правителствата да засилят борбата срещу укриването на данъци.

Изчисляването на общата стойност на укритите данъци е изключително трудно.

Според ново проучване на Фридрих Шнайдер, професор в австрийския Linz University, годишните загуби от данъци на ЕС заради сива икономика възлизат на 454 млрд. евро или 9,6% от общите данъчни приходи. Данъчните загуби варират от 4,5% от общите постъпления в Австрия до 18,8% в България.

Около една трета от загубите са от неотчетени финанси от бизнеси, които боравят със сериозни парични средства. Недекларираната заетост – от почистване до строителство, формира останалата част.

В развиващите се страни мащабът на сивата икономика е дори по-висок и включва повечето работни места извън земеделието, твърди Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Според Международния валутен фонд (МВФ) причините за това се крият в корупцията и прекомерните регулации, но фондът отбелязва, че сивата икономика има и позитивна роля като един вид подготовка за бъдещ икономически растеж.

Икономическата криза придаде мощен тласък на борбата със сивата икономика, твърди Андреас Пратц, партньор в компанията за финансови услуги AT Kearney. Според него правителствата са представили повече от 100 ограничителни мерки на недекларирана работа през последните години. Техният успех обаче зависи най-вече от прилагането им и Пратц съветва правителствата да използват както стимули, така и санкции.

Субсидиите и данъчните облекчения, например, са се доказали като полезни инструменти за стимулиране на премахването на неофициалната заетост. Белгийската схема с „ваучери за услуги“, които субсидират заетостта на хората, извършващи домашни услуги, свива особено успешно сивата икономика, казва той.

Друга популярна мярка включва предлагането на лотарийни награди въз основа на данъчните постъпления от продажби – идея, която е възприета в Португалия, Бразилия, Аржентина, Колумбия, Пуерто Рико, Тайван и Словакия.

Ограничаването на сделки с пари в брой стават все по-популярни. По-рано този месец Франция стана поредното правителство, което затегна правилата си в опит да намали анонимността, която генерира престъпност, тероризъм и укриване на данъци. Правителствата със слабо разпространение на банкови карти също предлагат стимули, за да насърчат преминаването към тях вместо използване на пари в брой. Колумбия и Аржентина са сред страните, въвели намалени ставки на ДДС за продажби, осъществени чрез кредитни карти.

Отдръпването от плащането в брой е най-забележимо в скандинавските страни, като например в Швеция паричните средства в употреба са намалели с една пета. На други места има бърз растеж на броя на банкнотите, което според Bank of England се дължи на опити за укриване на данъци.

Според експертите правителствата могат да извлекат големи ползи, изкарвайки работниците и бизнесите от сенките, но няма как напълно да унищожат укриването на данъци.

Проф. Шнайдер заявява: „Можете да успеете да намали с 20-30% сивата икономика, ако използвате умни политики, но не повече от това“.