Независимо от усилията, направени в Брюксел, за хармонизиране на стандартите за предоставяне на убежище, предпочитаните цели на бежанците си остават същите. През последните 10 години 90% от молбите за убежище в ЕС са подадени в само 10 страни. Германия, Швеция, Франция, Австрия, Обединеното кралство и Белгия са основните страни, които подкрепят сегашната европейска система за даване на убежище.
Тази ситуация не се е променила особено след влизането в сила на новия пакет мерки за предоставяне на убежище и няма да се промени с влизането в сила на новата квотна система. Квотите със сигурност ще демонстрират ясно усещане за солидарност и ще предоставят краткосрочна помощ на страните под натиск, но те няма да гарантират справедливо разпределяне на тежестта в дългосрочен план.
От икономическа гледна точка единственият начин да се постигне равнопоставеност е да са гарантира същото качество на живот в цяла Европа. А тук пропастта между богатите и бедните е огромна. По силата на естонското законодателство бежанците получават същите социални помощи като естонските граждани, което означава, че бежанец в Естония (шестата най-бедна страна в ЕС) ще получава по 90 евро на месец. За сравнение бежанец в Дания ще получава 797 евро месечно. Хармонизирането на социални помощи за бежанците не е политическа опция – никое от правителствата в по-бедните страни може да обясни на народа си защо граждани на трети страни трябва да получават по-добро отношение от собствените им граждани.
Картината се усложнява още повече от фактори като общност, култура и наследство. Идеята на сегашната дъблинска система е да се гарантира, че страните членки по външните граници на ЕС ще се превърнат в един вид буферни зони за по-богатите предпочитани цели на бежанците. Тя обаче не работи както трябва, защото търсещите убежище правят избора си въз основа на социокултурни и икономически предпочитания. Бъдещите миграционни потоци ще целят същите предпочитани страни по същите причини, независимо от квотната система.
По-справедливо споделяне на бремето между Изтока и Запада ще стане реалност в един момент, но то ще се случи по естествен начин. Ако погледнем към над милион вътрешно разселените в Украйна, само въпрос на време е преди броят на молбите за убежище да се увеличат и в Балтийските страни и Полша. А фактът, че украинците се посрещат топло в тези страни, не е незначителен.