Лошите заеми - тъмните облаци над гръцките банки

Гръцките банки вече не дават заеми. Това става ясно за всеки един от стотици хиляди собственици на малки фирми, който е опитал да вземе кредит от гръцка банка, разказва Ройтерс.

Такива са и обстоятелствата, при които на 20 септември гърците отново ще се насочат към урните в петите парламентарни избори в страната, откакто започна кризата с дълговете през 2009 г. Експресните избори бяха предизвикани от оставката на левия министър-председател Алексис Ципрас, чието споразумение за спасителен заем за 86 млрд. евро му струва парламентарното мнозинство в коалиционното правителство.

В продължение на шестте месеца разправии с кредиторите в страната бяха изтеглени 40 млрд. евро от депозити, което доведе до затваряне на гръцките банки и капиталов контрол, наложен в края на юни.

Гръцките банки сериозно пострадаха и ограничиха малкото кредитиране още повече, уплашени от експозицията си към заеми, които много кредитополучатели може би никога няма да успеят да върнат.

Този страх от нарастване на т.нар. необслужвани заеми възпира не само банките, но и потенциалните инвеститори, чиито пари са нужни за рекапитализация на банките.

Макар че банките вече са отворени и капиталовият контрол е облекчен, собствениците на малки компании, които формират около 75% от работните места в частния сектор, са лишени от кредити.

Непосредствените перспективи пред Гърция са също толкова мрачни. Заедно с кредиторите си Атина очаква брутният вътрешен продукт (БВП) да се свие с 2,3% през тази година и с 1,3% през следващата, преди икономиката да започне да се възстановява. Тези прогнози са в основния сценарий на Европейската централна банка (ЕЦБ) при проверката на състоянието на гръцките банки, казва запознат източник.

Сделката, направена от Ципрас, включва рекапитализация на банките. Според някои от водещите директори в сектора и международните инвеститори обаче това няма да бъде достатъчно само по себе си, за да даде тласък на кредитирането.

„Завръщането на икономиката към растеж и финансирането ѝ от банковата система ще бъде засегнато от редица фактори, включително политическата стабилност, прилагането на реформи, успешно заключение на първия доклад през октомври и завършването на рекапитализацията на банките с участие на частни инвеститори“, казва Гокион Каравиас, главен изпълнителен директор на Eurobank, една от четирите най-големи гръцки банки.

Нуждите на банките ще станат ясни след прегледа на качеството на активите, който в момента се провежда, и последвалите „стрес тестове“, които трябва да приключат до края на октомври. Последният, трети, спасителен заем, разпределя до 25 млрд. евро за банкова рекапитализация, въпреки че вътрешни източници в сектора казват, че сумата вероятно ще бъде между 10 и 15 млрд. евро.

Банкови директори, запазили анонимността си, казват за Ройтерс, че вероятно ще има малка разлика в състоянието на четирите най-големи кредитора – National Bank of Greece, Alpha Bank, Eurobank и Piraeus Bank, макар че National Bank се смята за най-силна заради активите си на Балканите и в Турция.