Алексис Ципрас - лидерът, който сплотява еврозоната

Алексис Ципрас се превърна от нсай-противоречивия лидер в Европа в най-добрата надежда за сплотяване на еврозоната. Правителствени служители в Париж и Берлин съобщават, че лидерът на СИРИЗА е успял да изгради връзка на доверие с президента на Франция Франсоа Оланд и канцлера на Германия Ангела Меркел след дългите среднощни заседания. Така Оланд и Меркел явно са започнали да го виждат като най-способния политик да осъществи програмата за реформи, от която се очаква да доведе до икономически обрат, пише Bloomberg.

Според източниците на информационната агенция Ципрас е най-добрият залог за осигуряване на стабилност след изборите на 20 септември.

“Има приличен шанс, че тази програма ще се реализира, независимо от изхода на изборите”, коментира Меркел тази седмица. Според нея Ципрас е потвърдил ангажиментите си да осъществи тази програма.

Политическата трансформация на Ципрас, който през януари дойде на власт с категоричната позиция да се противопостави на мерките за строги икономии, доведе до отпускането на трета спасителна програма на стойност почти 86 млрд. евро.

СИРИЗА се раздели на две пред перспективата за въвеждането на новите мерки, изисквани в замяна на спасителното финансиране, включително разпродажбата на държавни активи и промяната на щедрата пенсионна система. Данните от проучванията на общественото мнение показват, че няма да има ясен изход от вота.

Ако спечели, Ципрас има шанс да бъде “много силен лидер за реформи”, коментира Йенс Спан, заместник на германския министър на финансите Волфганг Шойбле, в интервю за Bloomberg.

Мълчаливата подкрепа за връщането на Алексис Ципрас на власт е сериозен обрат. Германският и френският лидери обаче е малко вероятно да го подкрепят публично, тъй като партията му е твърде различна от политическото семейство на социалистите на Оланд и християндемократите на Меркел.

Говорител на френския президент коментира, че гръцкият народ ще трябва да избере новите си лидери – позиция, потвърдена и от кабинета на германския канцлер. Берлин и Париж са категорични също така, че постигнатото споразумение за третата спасителна програма ще е валидно дори и в случай на по-различен избор.

Същевременно се появиха информации, че Европейската централна банка (ЕЦБ) е намалила размера на спешното финансиране на разположение на гръцките банки. Таванът на спешната помощ е намален с 600 млн. евро до 89,1 млрд. евро, според запознати източници, пожелали анонимност.

Този таван ще остане в сила до следващото заседание на Управителния съвет на ЕЦБ, насрочено за 16 септември.

През август изходящият поток на депозитите от гръцките банки се е забавил до около 300 млн. евро. През последните месеци гърците изтеглиха около една четвърт от спестяванията им в банките заради спекулациите, че депозитите ще се използват за спасяването на банките или ще бъдат деноминирани в драхми при евентуално излизане на страната от еврозоната.