Гърция след утрешния ден

С цената на тежки компромиси гръцкият премиер Алесис Ципрас успя да прокара поисканите от еврозоната реформи и сега топката е в полето на „старата“ Европа. Подложен на силна критика от свои и опозиция, на натиск от Европа, той предложи на еврозоната неща, които бяха искани многократно в годините, в които Гърция разчита на спасителни заеми от Европейския съюз (ЕС).

В емоционална молба за подкрепа към своите съмишленици Ципрас честно си призна, че някои мерки в споразумението не са добри, но пък то ще спаси банковата система и ще даде още няколко години за реформи на Атина. И призова – ако някой има по-добро решение или план как страната да се справи, нека го даде.

В отговор гръцките медии посочиха, че преди седмици крайнолевият енергиен министър Панайотис Лафазанис е предложил друг път на Гърция – затваряне на банките и прибирането на средствата в тях. С тях страната е трябвало да изплаща задълженията, както и пенсии и заплати, докато се завърти печатницата на пари.

Дали този вариант щеше да е по-добър за южната ни съседка остава само да гадаем.

От опозицията не пропуснаха да нападнат правителството, че са влошили ситуацията и затварянето на банките е в резултат на лошото управление. Но пък подкрепиха Ципрас за втори и както заявиха – последен път.

Дали този път Атина ще се справи пък е въпрос на време, както и че вероятно дните на Алексис Ципрас начело на страната са преброени, освен ако не измъкне ново асо от ръкава си. Късно снощи правителството му оцеля на косъм – общо 39 депутати от СИРИЗА не подкрепиха предложението на своя премиер и така в подкрепа на Ципрас са вече 124-ма депутати от собствената му партия.

Предстоят промени в кабинета, след които ще стане ясно как ще бъдат разпределени картите.

Времето ще покаже каква следа в историята на Гърция ще остави „бунтарят, който отказа да носи вратовръзка“. Все пак за първи път южната ни съседка преговаря разгорещено, а не просто приема условията на кредиторите. Преди управляващите да бъдат обвинени, че забравят предизборните си обещания, всъщност те така и не обещаха, че няма да приемат споразумение, а само че ще работят за разумно такова. И е факт, че Атина от години се нуждае от побутване и реформи, а предишните правителства не може да се каже, че са безгрешни. Само един факт - за спасяване на банки предишното правителство е наливало пари в замяна на акции, но... без право на глас. 

Най-парадоксалното е обаче, че именно Алексис Ципрас може да се окаже стимулът за промени в еврозоната и Европейския съюз.

Политическият хулиган с на момента високомерно, на моменти детинско, а и дори налудничаво поведение, с каменно изражение или широка усмивка при разговорите, показа на Европа, че статуквото не може да продължава.

Еврозоната сега е просто един съюз, в който 19 (засега) страни споделят обща валута. Но тя трябва да бъде успешно управлявана, да има свое правителство, което стриктно да следи за спазване на правилата. Защото в момента, дори и с обща парична политика, нейното изпълнение е оставено в ръцете на отделните страни членки. Така целият съюз е зависим от слабостите в управлението на всеки един от членовете му, от грешните избори и лошите реформи.

Ако се стигне до промяна в еврозоната в посока единно управление, е напълно възможно да се направи и следващата важна крачка в развитието на ЕС – от Европа на нациите до Европейска федерация. Идеята беше веднъж лансирана в края на първия мандат на Мануел Барозу.

Кризата обаче спря развитието на идеята, но на този етап и ЕС е спрял развитието си. Идеята за създаването на единна общност е да съживи европейската икономика след годините на две световни войни. Но освен икономически блок целта ù е и да възроди доверието между народите на Стария континент. Институциите в Брюксел настояват, че ЕС не е просто касичка, в която се събират парите на държавите и се разпределят - „на всекиму според заслугите“.

Да се забравят националните различия е истинско и вероятно непреодолимо предизвикателство, особено в годините на криза, когато „чуждите“ взимат работата на „своите“.

Шансът на ЕС обаче е именно това - федеративно управление, защото общността в този си вид отдавна изчерпа своите възможности да се развива и продължава напред.

Всичко по темата с Гърция четете тук