Британският бюджет - по-малко разходи и по-нисък корпоративен данък

Правителството на Великобритания намали прогнозата си за икономическия растеж през 2015 г., обяви война на укриването на данъци, по-нисък корпоративен данък от 2020 г. и орязване на държавните разходи с 12 млрд. лири (18,45 млрд. долара).

Министърът на финансите на страната Джордж Озбърн представя днес новия бюджет на страната и разкрива подробности относно плановете на правителството за икономиката, данъчната система и държавните разходи. Toва е първият самостоятелен икономически план на Консерваторите от близо 20 години насам, след като партията вече не е обременена с коалиционни партньори, след като спечели убедително парламентарните избори през май.

Министерството на финансите понижи прогнозата си за ръста през тази година до 2,4% от 2,5%, каквато бе през март, разкри Озбърн. Оценката за растежа през 2016 г. остава непроменена на ниво от 2,3 на сто, съобщава Financial Times.

Озбърн обяви война на укриването и неплащането на данъци. В данъчното облагане британците ще затегнат правилата, отнасящи се до данъкоплатците без постоянен адрес, и ще затворят вратичките, които позволяваха на мениджърите на фондове за частни капитали да намаляват данъците върху печалбите си. Предвижда се и понижение на корпоративния данък до 18%.

С промените ще се прекрати възможността да се използва статутът на данъкоплатец без постоянен адрес, който се ползва от чужденци, които не плащат във Великобритания данък върху доходите си от чужбина, и ще важи за лица, които живеят на Острова през 15 от последните 20 години.

Правителството вече наложи годишни такси от 30 000 лири или повече за лицата без постоянен адрес. Но новият бюджет ще гарантира, че лицата без постоянен адрес, но които са живели във Великобритания през 15 от последните 20 години, ще плащат същите данъци, каквито плащат и останалите.

Освен това Озбърн гарантира, че компаниите за частни капитали и други инвестиционни мениджъри ще плащат пълен данък върху печалбите си. Това бе изключителна спорна тема, ползите от която Лейбъристката партия също обеща да премахне.

Министерството на финансите на Великобритания ще понижи корпоративния данък на два пъти до 2020 г. Озбърн предвижда текущата ставка от 20% да намалее до 19% през 2017 г., за да стане 18% през 2020 г.

„Даваме на бизнеса по-ниски данъци, за да расте с увереност. А Великобритания е отворена към бизнеса“, коментира финансовият министър по време на представянето на правителствения план.

„Великобритания заслужава увеличение на заплатите и Великобритания ще получи увеличение на заплатите“, заяви още Озбърн и обяви национален размер на заплатата, нужна за издръжката на живот, от 7,20 лири на час от април 2016 г. за гражданите над 25 години. Ставката ще се увеличи до 9 лири на час до 2020 г. Ръстът на заплащането в публичния сектор пък ще бъде ограничен до 1% годишно за следващия 4-годишен период.

Британското финансово министерство предлага през 2016 г. необлагаемият минимум да бъде вдигнат от 10 600 лири до 11 000 лири, а през 2020 г. - до 12 500 лири. Като се достигне нивото от 12 500 лири, хората, работещи на минимална работна заплата, няма да плащат подоходни данъци.

Същевременно размерът на доходите, след който британците ще бъдат облагани с 40-процентен подоходен данък, ще скочи до 43 000 лири от 42 385 лири в момента. Озбърн дори може да покачи границата на 50 000 лири.

Друга промяна, касаеща данък наследство, предвижда наследяването на до 1 млн. лири да бъде освободено от данъчно облагане. И още – студентските грантове за издръжка ще бъдат заменени с кредити, платими при доходи над 21 000 лири. Озбърн се отказва да увеличава данъците за тютюнопроизводителите и за потреблението на тютюн и тютюневи изделия.

Що се касае до държавните финанси – за тази година министерството предвижда дефицит в размер на 69,5 млрд. лири (107 млрд. долара) спрямо по-големия недостиг от 75,3 млрд. лири, заложен през март, пише Bloomberg. Озбърн очаква Великобритания да постигне излишък до края на 2020 г., или с една година по-късно спрямо предходната оценка, публикувана през март.

Набирането на дълг ще спадне до 43,1 млрд. лири в периода 2016-2017 г., до 24,3 млрд. лири в края на 2018 г. и до 6,4 млрд. лири в края на 2019 г.

Целта на Озбърн е да превърне 5-процентния бюджетен дефицит към БВП в излишък, като съкрати 25 млрд. лири от социалните и правителствените ведомства, и като увеличи строгите икономии, започнати през 2010 г.

Министерството на финансите отпуска допълнително 750 млн. лири на митническата и приходна агенция за борба с данъчните измами, офшорните фирми и бизнеса в сивата икономика, пише още Financial Times.

Все пак управляващите възнамеряват да съкратят разходи. Става дума за близо 12 млрд. лири, за които Озбърн коментира, че и без тях целта ще бъде защитата на уязвимите. Правителството предприема мерки за стимулиране на ученето и работата сред младежите между 18- и 21-годишна възраст, въвеждане на време за отглеждане на дете в рамките на 30 часа седмично за работещите родители с деца на възраст 3 или 4 години от 2017 г., както и намаляване на сегашния таван на общите облаги с 3 000 лири до 23 000 лири в Лондон и до 20 000 в останалата част на страната. Предвижда се още обезщетенията за старост да бъдат замразени за четири години и премахване на автоматичната жилищна помощ за младежи между 18 и 21 години.

Що се отнася до банковия сектор – данъкът за банките, който в Лондонското сити се счита за неоснователен, ще бъде намален и постепенно премахнат в следващите шест години, но ще бъде заменен с „такса“ върху банковите печалби. Нейният размер ще бъде 8 на сто и ще влезе в сила от 1 януари 2016 г.

Освен това правителството дава повече правомощия на регионалните власти. Например, Голям Манчестър ще контролира своята противопожарна служба, земите и детските услуги. Местни съвети и техните кметове ще имат възможност да определят неделните часове за търговия.

В началото на речта си финансовият министър посочи, че САЩ, Китай и Гърция са източниците на глобалния икономически стрес, който може да накърни Великобритания, но също така каза, че усилията му за намаляване на дълговете отразяват желанието на Консерваторите да избегнат гръцката съдба.