FIFA на съдбоносен кръстопът

След скандала от миналата седмица, когато бяха арестувани няколко високопоставени лица от FIFA по обвинение в корупция, разривът между ръководните органи на световния и на европейския футбол стана все по-голям, коментира The Wall Street Journal.

Съюзът на европейските футболни асоциации UEFA беше основният опонент на президента на FIFA Сеп Блатер в навечерието на петата му поредна победа през миналия петък. Асоциацията подкрепи трима от конкурентите му, включително принц Али бин ал-Хусейн, който достигна до балотаж. UEFA призова за промяна по върховете на FIFA след разкритията, че САЩ и Швейцария водят паралелни разследвания по обвинения за огромна системна корупция.

В Европа UEFA ще обсъди следващите си действия по време на специална среща на асоциациите членки на организацията в Берлин през тази седмица. Крайната алтернатива, която президентът на UEFA Мишел Платини не изключва, ще бъде излизане на организацията от FIFA.

Въпросът е какво ще бъде FIFA без UEFA? Европейската асоциация е с най-висок профил от шестте регионални конфедерации и с 53 от всички 209 члена с право на глас във FIFA. Тя е домакин на най-гледаните лиги и нанай-бляскавия турнир на планетата – Шампионската лига.

„В UEFA са най-големите и най-богатите клубове. Имате най-доброто първенство и най-добрите играчи“, заяви Блатер. „Но що се отнася до клубовете, ако в тях не играят футболисти от други континенти, тогава няма да сте нито толкова богати, нито толкова добри“. С други думи Блатер добре разбира зависимостта на FIFA от останалите организации във FIFA.

Макар че конфедерациите се наслаждават на голяма независимост от FIFA, истината е, че те дори не се движат по паралелни писти. Мениджърите на различните организации могат да са част от изпълнителния комитет на FIFA например, както е в случая с Платини. Но тъй като те не са президенти на национални футболни федерации, те нямат право да гласуват по време на изборите. Вместо това в петък те упражниха влиянието си, карайки членовете си да гласуват единно.

Единственият, който не се възползва от това влияние, за да се застъпи за Блатер, беше Платини, бившият му съюзник. Двамата се обърнаха един срещу друг през 2011 г., когато Блатер промени решението си и реши да се кандидатира за пети мандат. По това време Платини беше очевидният му наследник.

Но макар че UEFA изглежда обединена срещу Блатер, всъщност има и няколко ключови дезертьора, като например Испания и Франция. Един от тях е и Русия, която, според запознати, ще изгуби правото си да бъде домакин на Световното първенство по футбол през 2018 г. заради конфликта в Украйна. Подобно на Блатер руският президент Владимир Путин разкритикува арестите във FIFA, обвинявайки САЩ, че са превишили юрисдикцията си. Той похвали и Блатер за съпротивата, която оказва срещу натиска Русия да не бъде домакин на турнира.

След преизбирането си Блатер заяви, че ако UEFA се възприема като част от FIFA, то тя трябва да участва в помощта за възстановяване на организацията.

В същото време Джефри Уеб, президент на конфедерацията на футболните отбори в Централна и Северна Америка, известна още като КОНКАКАФ, още през април заяви, че регионалната група се е превърнала в „пример“ за изкореняване на корупцията, коментира Bloomberg. На среща на лидерите на футболните отбори той обяви, че са „създали култура на прозрачност и отчетност в рамките на конфедерацията ни“.

Миналата седмица обаче американската прокуратура представи друг образ на Уеб и организацията му, издавайки обвинителен акт за корупция не само за времето преди той да поеме поста, но и за периода след това въпреки честите му твърдения за реформи.

Уеб стана президент на КОНКАКАФ през 2012 г., а по-късно се превърна и в любимец на Блатер, който го определи като перфектният му наследник. Това обаче беше преди обвинителния акт в корупция от миналата седмица както към Уеб, така и към предшественика му Джак Уорнър.

След ареста му много от колегите му защитиха Уеб и заявиха, че той вероятно е станал жертва на конкурентите си. Блатер обаче не изрази подкрепа за Уеб, което му струва гласовете на някои от лидерите на футболните клубове от Карибския басейн.