Може ли узаконяването на еднополовите бракове да обедини Ирландия?

Ирландците станаха първата държава в света, която узакони еднополовите бракове чрез референдум. Това е изумително доказателство за скоростта на културната промяна в страна, където повече от 80% от гражданите се идентифицират като католици, коментира BloombergView. Това е и обнадеждаващо развитие за гейовете и лесбийките във всички страни: държавите със силно религиозно противопоставяне на хомосексуалността могат да се променят.

Ирландският референдум се отличава и по друга причина: допълнително подкопава първоначалната обосновка, заради която протестантското мнозинство на север се отдели от католическото мнозинство на юг. През десетилетието преди островът да бъде разделен през 1920 г. протестантите на север заплашват да се вдигнат на оръжие срещу британското правителство, ако то предостави на Ирландия същите права за самоуправление, към които много шотландци в момента се стремят. Тяхното противопоставяне се корени най-вече във фанатизма, но и в определени съмнения. Много от тях, подобно на американските протестанти по същото време, вярват, че не може да се има доверие на католическите политици, защото са зависими от папата и за Ирландия „автономни решения означават решения, идващи от Рим“. 

Не са грешали съвсем. Основателите на Ирландската свободна държава създават квази-теокрация, базирайки я на конституция, която препраща към Светата Троица, предоставя на католическата църква „специално място“, забранява развода и обезкуражава жените да работят. Правителството създава цензура, която напомня за Ватикана, забраняващ книги и филми. Купуването и продаването на контрацептиви е незаконно.

Уилям Бътлър Йейтс, който принадлежи към семейство на ирландски протестантски националисти с дълга традиция, предвижда последствията: „Ако покажете на тази страна, южна Ирландия, че ще бъде управлявана само и единствено чрез католически идеи, никога няма да получите Севера. Ще създадете непроходима бариера между Севера и Юга“. Точно така се и случва.

Вотът от петък е кулминацията в резултат на редица събития, които ефективно приключиха тази традиция. „Специалното място“ на католическата църква бе премахнато от конституцията преди почти 40 години. Контрацепцията е легална от 1980 г. насам, а разводите – от 1996 г. Книгите, преди определяни за нецензурни, вече не са забранени. Абортите остават нелегални, но законите вече не са толкова стриктни, като процедурата вече е позволена за жените с риск за живота. Дори църквата се променя – някои от католическите свещеници обявиха, че ще гласуват с „да“ на референдума.

Всъщност вече не е преувеличено да кажем, че ирландските закони са по-освободени от религиозен привкус в сравнение с тези в Северна Ирландия, която е единствената в Обединеното кралство, където еднополовите бракове са забранени. Водещата националистическа (и предимно католическа) партия, Шин Фейн, се опита да ги легализира през 2013 г., но не успя да преодолее опозицията на две големи протестантски партии. Дебатът там отразяваше напълно този в САЩ, където евангелистките протестанти оформят по-голямата част от опозицията срещу еднополовите бракове. И както и в САЩ, може би съдилищата ще са тези, които ще принудят правителството да признае браковете.

Естествено, има слаб обществен интерес и от двете страни на границата дори само към обсъждане на ирландско обединение предвид свързването му с насилие и малката вероятност то да се осъществи в близко бъдеще. В краткосрочен план референдумът от петък може да засили противопоставянето на обединена Ирландия, ако това е възможно. Но ако линията, която разделя севера от юга някога бъде изтрита и ако протестантският национализъм на Йейтс някога се възроди, едно ирландско правителство, ангажирано със светско равенство и стриктно разделение на църквата от държавата е необходима предпоставка – и то такава, която референдумът помогна да се постигне.