Дебатът за или против ГМО в Европа добива ново измерение

Според ЕвропаБио тази директива, както и предложението на ЕК от 22 април първо ще наведат хората на мисълта, че даден ГМО продукт не е безопасен. Според организацията за защита на околната среда Грийнпийс, представена на семинара в Милано от Марко Контиеро, директор по селскостопанската политика и политиката за ГМО, проблем и с новата директива и с предложението на ЕК от 22 април е, че и в двата случая първо има разрешаване на ЕК за пускане на пазара на дадено ГМО, а после идва възможността за страна членка да го  забрани или ограничи.

Днес в ЕС се отглежда за комерсиални цели генномодифицирана царевица Ц МОН 810. При нея генното модифициране цели да защити посевите от пеперудата вредител, наречена царевичен стъблопробивач или на латински Ostrinia nubilalis. МОН 810 беше разрешен през 1998 г. и се култивира в 5 страни членки (Испания, Португалия, Чехия, Словакия и Румъния) на обща площ 150 хил. хектара, от които 137 хил. хектара са в Испания. Това е по-малко от 1,5% от посевите с царевица в целия ЕС.

В света ГМО се култивират на 175 милиона хектара, като повечето от културите са соя, царевица, памук и маслодайна рапица. През 2010 г. ГМ картоф, наречен амфлора, беше разрешен от ЕС за култивиране с цел добив на нишесте, но това е минало и той вече не е разрешен за отглеждане.

Има 8 чакащи молби за издаване на разрешения за отглеждане на ГМО култури в ЕС, в това число и молбата за подновяване на разрешението за царевицата МОН 810. По четири от молбите ЕАБС се е изказала положително, по 4 четири ЕАБС все още анализира риска.

Към днешна дата 58 ГМО са разрешени в ЕС за използване за храна за животни и за хора. 58 молби чакат за такова разрешение, като от тях 17 са получили положително мнение на ЕАБС, а при една мнението е, че ЕАБС не е заключила категорично, че няма риск. ЕС води и регистър на разрешените ГМО растения и точният обхват на разрешенията за тях, който може да се провери на интернет адрес: http://ec.europa.eu/food/dyna/gm_register/index_en.cfm

Дали всичко това означава, че ЕС вече е залят от генномодифицирани храни за животни и хора?

Малко хора знаят, че в ЕС има много малко генномодифицирани храни за хора, но ЕС внася значителни количества генномодифицирани храни за животни. ЕС се нуждае от 36 милиона тона соя годишно, за да нахрани добитъка си, но произвежда годишно едва 1,4 милиона тона соя.

Това е естествено соя, която не е генномодифицирана, защото в ЕС няма издадено разрешение за култивиране на генномодифицирана соя. Но това не означава, че в Европа не се появява генномодифицирана соя, която дори достига до трапезата на най-заклетите противници на ГМО, посочи на семинара в Милано италианската фермерка Дебора Пиован, вицепрезидент на Конфедерацията на италианските селскостопански производители в община Ровиго. Тя изтъкна и конкретен пример с животно, в чиято храна има генномодифицирана соя, после може да се произвежда така цененото и смятано за здравословно от италианците прошуто например.

Тоест добитъкът на ЕС е силно зависим от продукцията на трети страни, за да си набави необходимите растителни протеини. През 2013 г. ЕС е внесла 18,5 милиона тона соев шрот за животни, и 13,5 тона соя, което е над 60 процента от нуждите на европейския добитък от растителни протеини. Този внос основно идва от трети страни, в които култивирането на ГМО е широкоразпространено. 90 процента от този внос идва от четири трети страни, в които процентът на терените за култивиране на соя, засадени с генномодифицирана соя са около 90 процента.

През 2013 г. 43,8 процента от вноса идваше от Бразилия, където 89 процента от културите на соя са генномодифицирани, а 22,4 процента идваше от Аржентина, където 100 процента от културите на соя са генномодифицирани. 15,9 процента идват от САЩ, където 93 процента от културите на соя са генномодицифирани, а 7,3 процента идва от Парагвай, където 95 процента от соята е генномодифицирана, сочат данни, представени на семинара в Милано.

Тези данни де факто означават, че дебатът за или против ГМО добива ново измерение, за което малко хора си дават сметка.

Аргументи като това ЕС да започне да отглежда нужната й соя не могат да се прилагат тук, защото ЕС няма толкова територия, за да отглежда соята, необходима за добитъка й. Всичко това показва, че полемиката относно ГМО е много по-дълбока и не се свежда само до за или против ГМО.

От друга страна, евроскептицизмът в ЕС, който расте, кара много хора да се съмняват в добронамереността на ЕК и да си мислят, че Брюксел се опитва да им налага правила относно ГМО. Ето защо със своето предложение от 22 април и новата европейска директива за ГМО културите, Брюксел дава правото на силен глас на страните членки, но притеснява селскостопанските производители.