Дебатът за или против ГМО в Европа добива ново измерение

Европа е силно разделена в мнението относно генномоцифицираните организми (ГМО) за култивиране и генномодифицираните храни за животни и за хора.

Над 60% от европейците са убедени, че ГМО като цяло не са безопасни. Това недоверие съществува, въпреки че Европейският съюз (ЕС) има една от най-стриктните системи в света за оценка на риска, свързан с генномодицираните организми, генномодифицираните храни за животни и за хора, заяви Ладислав Мико, директор на генерална дирекция Здравеопазване на ЕК на медиен семинар в Милано, цитиран от БТА.

От научна гледна точка ЕС може да се похвали с най-добрата оценка на риска и на безопасността на генномодифицираните храни, допълни друг участник в семинара - Бернхард Урл, изпълнителен директор на Европейската агенция за безопасност на храните.

Преди броени дни, на 22 април, ЕК представи резултата от прегледа на процеса за взимане на решения във връзка с разрешаването на използването на ГМО като храни за животни и храна за хора. Комисията предложи да се промени законодателството, така че то да предостави на страните членки повече свобода да ограничават или да забраняват
използването на разрешени от ЕС ГМО като храни за животни и храни за хора. Веднъж прието, това предложение ще предостави на страните членки по-голямо право на глас относно използването на разрешени от Брюксел ГМО като храни за животни и хора.

Предложението от 22 април изпраща силен сигнал към гражданите на Европа, че Брюксел се вслушва в техните притеснения относно ГМО. Предложението на Комисията има за цел и да се постигне правилният баланс между запазването на системата за разрешаване на ГМО и свободата на страните членки да решават дали да използват ГМО на тяхна територия и в тяхната хранителна верига.

Настоящата система за разрешаване на ГМО няма да бъде променена, защото тя се основава на научни изводи. Правилата за етикетиране на ГМО също няма да се променят. Промяната се изразява в това, че страните членки имат възможността да решат да не участват в използването на определен ГМО, одобрен от ЕС за храна на животните и на хората. В този случай страните членки ще трябва да оправдаят взетите от тях мерки и да покажат, че те съответстват на европейските закони, включващи принципите на единен вътрешен пазар и международните задължения на ЕС, като например тези към Световната търговска организация.

Предложеното от Комисията изменение допълва вече съществуващите права на страните членки по отношение на ГМО, предназначени за култивиране. Тези правила са постановени в европейската директива 412 от 2015 г., влязла в сила този месец, е пояснено на медийния семинар.

Досегашният подход на ЕС към ГМО е предпазлив, налагащ разрешаване преди пускането на каквото и да е ГМО на пазара и наблюдение на всяко разрешено за пускане на пазара ГМО. Законодателството на ЕС в областта на ГМО установява специфични процедури за оценка и разрешаване на ГМО, които са прозрачни и ограничени във времето. Оценката на риска на дадено ГМО се извършва въз основа на хармонизирани критерии, които са признати
за едни от най-строгите в света.

Независим орган – Европейската агенция за безопасност на храните /ЕАБС/ - в сътрудничество с научните органи на страните членки оценяват риска на ГМО, за да покажат, че при неговата предназначена употреба той ще е безопасен за хората и за здравето на животните. След като е финализирана оценката на риска, тя е базата, въз основа на която ЕК предлага на страните членки да одобрят или да отхвърлят разрешаването на пускането на пазара на ГМО. Тоест системата позволява не само Брюксел, но и страните членки да имат думата по въпроса. 

Молбите за разрешение се внасят до компетентните органи на страните членки, като в молбата трябва ясно да е дефинирана целта на приложение на ГМО, да са приложени резултатите от научни изследвания и данни, показващи безопасността на ГМО, да е посочен план за наблюдение, да има предложение за етикетиране и методи за разпознаване на продукта като ГМО. Тази молба и допълнителната информация се предоставя на ЕАБС.

Оценката на риска на ГМО се осъществява в тясно сътрудничество с научните органи на страните членки. Мнението е достъпно за обществеността и може да е обект на публични консултации в период от 1 месец.

В срок от 3 месеца след полученото мнение на ЕАБС ЕК подготвя проект на решение, с което се дава или отхвърля разрешителното за пускане на пазара на съответното ГМО. В този проект на решение мнението на ЕК може да се различава от това на ЕАБС, като ЕК аргументира в този случай тази различаваща се позиция.

Проектът на решение е предоставен после на вниманието на страните членки и те гласуват с квалифицирано мнозинство. Ако страните членки не успеят нито да приемат, нито да отхвърлят проекта на решение на ЕК, тогава се преминава през второ гласуване в така наречения апелативен комитет, който е съставен от представители на страните членки. Ако и тогава предложението за решение на ЕК не бъде прието от страните членки, то ЕК приема
окончателното решение.

Този сложен механизъм цели да покаже, че ГМО храните за хора и животни не се появяват на пазара по приумица на някоя биотехнологична компания, а преминават през етапи на одобрение, в които страните членки могат да защитят мнението, интересите и опасенията на гражданите си.

От гледна точка на оценка на риска на ГМО продукта, кандидатстващ за пускане на пазара, компанията, която иска да го продава като храна на животни и на хора, го подлага на изследвания, за да установи дали той е безопасен за хората и за животните, както и за околната среда. Когато досието на ГМО кандидата за пускане на пазара се получи от ЕАБС, тя в сътрудничество с научните органи на страните членки го оценява. Агенцията има правото да поиска допълнителни изследвания или данни от компанията, създала ГМО, ако не е удовлетворена от представените й изследвания и данни.

Оценката на риска приключва с публикуване на мнение на ЕАБС, в което тя заключава че ГМО продуктът е годен за храна на хора и животни. Следва един месец на обществени консултации, така че обществото има възможност да коментира становището, преди да бъде взето каквото и да е решение за управление на риска.

Като цяло процесът на пускане на пазара на ГМО е доста дълъг. Самото подбиране на най-подходящия за генна модификация организъм трае средно 9 години, припомня ЕвропаБио, европейската асоциация на биотехнологичните компании в Европа, чийто генерален секретар Натали Мол присъстваше на семинара в Милано.

Оценката на безопасността на избрания ГМО продукт отнема до 2 години, като при тази оценка всеки случай се разглежда поотделно. Оценката на ЕАБС за риска от този ГМО продукт отнема средно 29 месеца, а самото гласуване от страните членки дали продуктът да се появи на пазара или не и самото разрешение от ЕК отнема средно 19 месеца.

При набирането от дадена компания на подходящ продукт за генномодифициране първо се набелязват около 1000 възможности, като целта е да се подбере растението, при което вероятността за неблагоприятен ефект е най-ниска. Накрая се избират две възможности и следват два вида анализи за оценка на безопасността, припомня ЕвропаБио.

Първият е съсредоточен върху самото генно модифициране, върху това какво ДНК е вложено в модифицирания организъм, колко гени са вложени в този организъм, къде точно се намира в организма вложената ДНК и т.н.

Вторият тип изследвания са за безопасността на ГМО храните за хора и за животни, като те включват 90-дневно захранване на опитни мишки с продукта, за да се провери дали има нежелани ефекти, подлагане на действие на ензими, налични в гастроинтестиналния тракт и на чревни течности, за да се види как ГМО продуктът се смила от организма, захранване на животни, примерно пилета в продължение на 42 дни т.н. Едва след тези оценки дадена компания кандидатства за разрешение за пускане на продукта си на пазара.

Тези сложни механизми обаче не намаляват подозренията и страховете на хората спрямо ГМО. Като много често обаче хората се обявяват за ГМО и за тяхната тотална забрана, без дори да знаят за какво става дума, смятат европейски представители.

Досега всички разрешени от ЕС ГМО са се доказали като безопасни, преди да бъдат пуснати на пазара на ЕС. Това е изводът на ЕАБС и на страните членки за всеки един отделен ГМО, присъстващ на пазара. Годишни доклади за мониторинг на всички ГМО, разрешени на пазара, не са открили и никакви техни нежелани ефекти за околната среда.

Но всичко това не намалява притесненията на хората.

Неотдавнашните промени в европейското законодателство, а именно новата директива 412 от 2015 г. и предложението на комисията от 22 април, биха могли да засилят подозренията на хората към ГМО.

Новата европейска директива дава на страните членки повече гъвкавост при решаването относно отглеждането на ГМО посеви. По време на процедурата за разрешаване например една страна членка може да поиска промяната на географското приложение на разрешението за отглеждане на ГМО културата и така да гарантира, че нейната територия няма да бъде обхвата от разрешението на ЕС.

А след разрешението за пускане на ГМО на пазара страната членка може да забранява или да ограничава отглеждането на посевите въз основа на аргументи, свързани с околната среда или аграрната политика и нейните цели, или въз основа на аргументи като градско или селищно планиране, използване на земите, социо-икономическо въздействие и др.