Ирландия трябва да е пример за Гърция

Правителствотo на Гърция, начело с лявата коалиция Сириза, изисква нова сделка от европейските кредитори, като твърди, че спасителната програма, осигурена от "тройката" (Международният валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия), е тласнала страната в спирала на дефлация и икономии.

Макар никой да не оспорва, че нещата се объркаха в Гърция, аргументът, че фискалната консолидация неизбежно води до безкрайна рецесия не се потвърждава от фактите, пише за сайта project-syndicate.org Михаел Хайзе, главен икономист на Allianz SE и автор на книгата „Излизане от европейската дългова криза: Да накараме единната валута да функционира“.

Вземете Ирландия, която бе сред страните, най-силно засегнати от световната икономическа криза. Ирландските банки, които бяха изключително раздути през годините на бума преди 2008 г., претърпяха огромни загуби, когато се спука имотният балон. За да избегне катастрофална банкова паника, правителството гарантира всички депозити и задължения.

В резултат на това държавният дълг нарасна от 25% от БВП през 2007 г. до над 120% през 2013 г. Ако добавим и частния дълг, то дълговата планина достигна близо 400% от БВП. В Гърция, където частният дълг е много по-нисък, общият дълг възлиза на около 300% от БВП.

Независимо от това Ирландия си върна достъпа до капиталовите пазари в началото на 2013 г., а инвеститорите нямаха много опасения за перспективите на страната. Всъщност икономиката се разраства бързо, безработицата е под средната за еврозоната, а разходите за финансиране на правителството са с един процентен пункт по-ниски от тези по американските ДЦК.

Ирландия доказа, че дори и в тежка криза решителната фискална консолидация и реформа може бързо да стабилизира икономиката и да се подготви почвата за връщане към растеж. В разгара на кризата, правителството на Ирландия намали заплатите и пенсиите в държавния сектор, повиши възрастта за пенсиониране (до 68 години от 2028 г.), намали социалните помощи и увеличи данъка върху добавената стойност.

Разбира се, съществуват важни различия между Ирландия и Гърция. Икономиите се очакваше да засегнат гръцката икономика - една от най-малко гъвкавите в Европа - много повече отколкото ирландската, където гъвкавите пазари на труда и продуктите позволиха огромните загуби на работни места в жилищния сектор, строителството и банковата система, да бъдат постепенно компенсирани от нови места в други сектори. Ирландската икономика също така се възползва от силния си фокус върху износа и тесните връзки с относително процъфтяващите икономики на Обединеното кралство и Съединените щати.

Въпреки това Ирландия може да даде важни уроци за Гърция - като се започне с необходимостта да се възвърне доверието на финансовите пазари. Неотменимият стремеж да постави публичните си финанси в ред и да разчисти банковия си сектор позволиха на Ирландия да излезе от спасителната си програма на стойност 67,5 млрд. евро, както бе планирано, в края на 2013 година.

Освен това доходността по десетгодишните ирландски държавни облигации, която достигна почти 15% в средата на 2011 г., сега е на историческо дъно под 1%. Макар мащабната програма за изкупуване на облигации на ЕЦБ да помогна за това, успехът на ирландското правителство за връщането на капиталовия пазар, без предпазна кредитна линия от своите международни кредитори (пример, който Португалия по-късно последва), не трябва да се пренебрегва.

След като доверието на инвеститорите се върна, започна един благоприятен цикъл. Ирландия, например, бе в състояние да изплати по-рано 12,5 милиарда евро на МВФ, след като вече можеше да се рефинансира по-евтино на пазарите. Така допълнително се намалиха лихвените й плащания.

За Ирландия доверието и растежа вървяха ръка за ръка. След като се сви с близо 6% през 2009 г., до 2011 г. ирландската икономика вече се представяше по-добре от другите страни, които получиха спасителна помощ. Миналата година тя записа ръст от 4,8% - най-високият в еврозоната, а през тази е на път да се разшири с 3% - двoйно спрямо средното за еврозоната.

Този ръст се дължи на различни фактори. Задържането на заплатите и повишаването на производителността подобриха конкурентоспособността, което дава тласък на износа. И сега, когато по-ниските цени на петрола и спадът с пет процентни пункта на безработицата подкрепят потреблението, възстановяването се разпростира към други сектори.

Накратко, доверието, което Ирландия спечели чрез решителна фискална политика и реформи, помогна да се възстанови увереността, което спомогна за възобновяването на растежа, а оттам и за фискалната консолидация. Разбира се, подходът, възприет в една страна не може да бъде имитиран другаде, но решимостта на Ирландия може да служи като вдъхновение за Гърция и други затруднени страни в еврозоната.