За и против независимостта на централните банки

Протестите във Франкфурт по случай откриването на новата централа на Европейската централна банка (ЕЦБ) може и да са имали компонента „наемни протестиращи“ и да напомнят предишни агресивни събития на срещи на Г8 и Световната търговска организация, но те също така може да са част и от по-широка тенденция.

Централните банки са в основата на икономическата политика, подкрепяйки правителствата със своите покупки на книжа и чрез нулеви лихви, решавайки дали да предложат ликвидност на определени банки или пък не. В крайна сметка ролята на неизбрани технократични органи ще бъде обект на демократично недоволство, пише в свой анализ The Economist.

Странна обаче е посоката, от която идва тази критика. Протестиращите във Франкфурт се фокусираха върху ролята на ЕЦБ като част от омразната „Тройка“, налагаща политика на икономии в Гърция, както в други страни. Това до голяма степен игнорира ролята, която ЕЦБ изигра през 2012 г., когато обещанието на Марио Драги да „направи каквото е нужно“ стабилизира финансовите пазари и европейската икономика.

То също така игнорира току-що започналата програма за количествени улеснения, която ще купува облигации на стойност 60 млрд. евро месечно, което ще улесни европейските правителства с финансирането на техните социални разходи. В крайна сметка германското недоволство от ЕЦБ се базира на факта, че банката улеснява прекалено много обичащите да харчат пари европейски страни и така да избегнат крайно необходимите реформи.

Критиката срещу ЕЦБ идва отляво и отдясно. От другата страна на Атлантическия океан критиката идва основно от либертарианското дясно. Движението Audit the Fed (Да направим ревизия на Федералния резерв - бел. ред.) иска да контролира много по-изкъсо американската централна банка, например да изследва нейното портфолио с облигации.

Нещо повече, критиците не одобряват употребата на количествени улеснения от страна на Фед – както защото помогна за спасяването на банковия сектор, така и за това, че улеснява правителството на Барак Обама да финансира дефицита. Това е обида за философията на движението за свободни пазари и ограничена власт на правителството.

Исторически погледнато подкрепата за това движение е интересна. В края на 19 век Уилям Дженинг Браян повежда бунт на фермерите в централните щати срещу затегнатата парична политика и в защита на биметализма (паричен стандарт, при който стойността на валутата се дефинира от определено количество злато и сребро - бел. ред.), което едновременно би повишило цената на реколтата и би намалило тежестта на фермерските дългове.

Източните щати тогава са разглеждани като доминирани от интереса на „твърдите пари“. Сега възгледите са разменени. Изглежда малко вероятно гражданите в централните щати да са се превърнали в рентиери, притеснени от завръщането на инфлацията – те имат дългове като всички останали.

Друго интересно нещо е това, че някои от най-гласовитите поддръжници на политиката за количествени улеснения на Фед са мениджърите на хедж фондове, които трябва да са спечелили от начина, по който количествените улеснения увеличиха стойността на активите. Човек би предположил, че това развитие на нещата би довело до критика на Фед отляво, а не отдясно.

Независимо дали някой се съгласява със специфичната критика на ЕЦБ или Фед, това е важен въпрос. Джанет Йелън и Марио Драги са много важни играчи в световната икономика, може би по-важни от американския президент или германския канцлер. И въпреки това те не са избрани. Ако гласоподавателите не харесват работата им, не могат да се отърват от тях. На теория правителствата могат да ги уволнят, но това би било много трудно – те са назначени с фиксирани мандати. Самото действие по уволнението им би рискувало икономически и финансови проблеми.

Някога приемани просто за парични техници, днес техните решения имат по-малко влияние върху нивото на икономическа активност и повече върху разпределението на доходите.

Възходът на централните банки е част от по-мащабното движение да бъдат поставени технократи начело на някои области на политиката като отговор на тенденцията на краткосрочно мислещите избирани политици. Изглежда има три проблема с това.

Първият е, че има много области на политиката, включително икономиката, в които няма „правилен“ светоглед, по който експертите да са съгласни.

Вторият е, че експертите са допускали много сериозни грешки, особено и най-вече централните банкери, които позволиха надуването на кредитния балон.

Третият е, че технокрацията е имплицитно отхвърляне на самата демокрация, която, с всичките си грешки, е най-добрата налична система, 

Колкото повече власт събират централните банкери, толкова повече критика могат да очакват, завършва анализа си The Economist.