Удържимият възход на Марин Льо Пен*

Изминаха почти 13 години, откакто тогавашният лидер на Националния фронт (FN) Жан-Мари Льо Пен шокира света, като достигна втория тур на президентските избори във Франция през 2002 г. Крайнодясната партия, сега ръководена от дъщеря му Марин, спечели най-много гласове на изборите за Европейски парламент миналата година, пише в свой анализ британското списание The Economist.

През 2002 г. Льо Пен баща бе толкова масово мразен, че левицата и десницата се обединиха около Жак Ширак, който спечели втория тур с лекота. За разлика от тогава, днес няма такъв обединен фронт. Вместо това водещите политици открито спекулират за опита на Льо Пен да достигне втория тур на президентските избори през 2017 г. - дори да го спечели.

Това е силно тревожно. Въпреки цялото изглаждане на образа си Националният фронт остава екстремистка партия. Тя е настроена крайно срещу имигрантите. Нейното крайно говорене срещу евреите е намаляло, но ксенофобията ѝ продължава с предупреждения срещу ислямизма. Това е и една от причините FN да продължава да набира подкрепа след терористичната атака срещу Шарли Ебдо през януари.

Популистките икономически мерки, предлагани от партията, показват и друг елемент в политиката на FN – крайнолевият. Освен против имиграцията, партията е и против глобализацията. Тя се противопоставя на свободната търговия и на свободните пазари и защитава протекционизма. Льо Пен е против френското членство в еврозоната и се противопоставя на свободното движение на стоки, капитали и труд, които са основата на общия европейски пазар. Тя е антиамерикански настроена и почитател на руския президент Владимир Путин. Тя подкрепи анексията на украинския полуостров Крим и другите му действия в Източна Украйна. Не е съвпадение, че FN си осигури заем на стойност 40 млн. евро от свързана с Кремъл банка.

Възможно е Льо Пен да иска да докара партията си до консервативното русло. Би било прекалено прибързано да се залага на това. Вместо да се спекулира за шансовете тя да влезе в Елисейския дворец, основните политици във Франция трябва да работят много по-здраво, за да изпреварят Льо Пен и нейната партия.

Най-добрият им отговор е да се справят с проблемите, които стоят пред толкова от нерешилите за кого да гласуват французи. Икономика, която едва расте, безработица на 16-годишен връх от 10,4% и младежка безработица от близо 25% - всичко това е плодородна почва за популизма на FN. Социалистическото правителство на Франсоа Оланд, който е президент от май 2012 г., започна със закъснение опити за реформи, които да направят Франция по-конкурентна и привличаща растежа. Това стана едва след като пропиля първите си 30 месеца на власт. Възможните плодове от реформите (ако бъдат изпълнени) може и да не са видим до 2017 г.

Затова лявоцентристите и дясноцентристите трябва да насочат повече от ударната си сила срещу Националния фронт. Те трябва не просто да покажат откъде идват парите му и връзките му с Русия, но и да атакуват сбърканите му предложения за политика. Страната е шестият по големина износител на стоки в света и получател на четвъртите по големина чуждестранни инвестиции. Франция не може да си позволи да обърне гръб на свободната търговия, свободните пазари и чужденците. Президент Льо Пен – колкото и малко вероятен - би бил катастрофа за Франция, Европа и света. Това е послание, което основните френски политици трябва да повтарят редовно.

* „Удържимият възход на Артуро Хи“ e пиеса от 1941 г. на германския драматург Бертолт Брехт. В нея той описва възхода на Артуро Хи, измислен чикагски гангстер от 30-те години. Образът на Артуро Хи е алюзия за Хитлер, а гангстерите в пиесата - за нацистите.