Две години от понтификата на папа Франциск - реформа или революция

Сега понтификатът отмерва 730 дни, колкото се съдържат в две години. Той е уникално съчетание между държавна структура и духовно предстоятелство, което няма историческа нагласа към бързи и радикални промени. Реформата на Римската курия остава дългосрочна стратегическа цел. Тази реформа сега е напредващ процес, благодарение на тактическите ходове и обходното маневриране на папа Франциск.

Той спази традицията при старта на понтификата да бъдат оставени на заеманите постове всички висши управленски кадри като се започне с държавния секретар (премиера) и подчинените му ведомства. След това папата ги смени като се погрижи да им бъдат ограничени пълномощията, така че техните приемници да започнат работа при други условия.

По времето на предходните понтификати Римската курия бе овладяна от клирици с нагласата на средновековни царедворци, които се възползват от отсъствието на тръгналия на далечен поход владетел, за да злоупотребят с дадената им по-голяма свобода на действие. Докато Свети папа Йоан Павел Втори дирижираше прелюдията към сриването на Берлинската стена, кардинали издигаха невидими зидове около поверените им ведомства, зад които управляваха на феодален принцип, създавайки тежък климат на интриги и борби за надмощие.

Държавният секретар си бе извоювал монопол във връзките с италианските политически, обществени и културни среди. Франциск върна тези права на Конференцията на италианските епископи (КИЕ), която отново може самостоятелно да поддържа преки контакти с политическия елит на Италия. Това е първата стъпка към даване на същите пълномощия и на другите конференции на католическите епископи по света, с което ще бъде ликвидиран информационният монопол на Държавния секретариат и на подчинената му дипломатическа служба.

Със следващия тактически ход папата си осигури и пряк информационен канал за дейността на ИОР, ликвидирайки друг монопол на държавния секретар, който преди това "филтрираше" сведенията за състоянието на банката. Последва подмяна на целия ръководен състав на ИОР и на Управлението за финансово разузнаване, както и създаването на две съвършено нови структури - Секретариата по икономическите въпроси и Съвета за икономика.

Всички тези ходове водят към голямата стратегическа цел, реформата на курията, която остава далечна и не протича без опозиция. Има предложения за обединяване на конгрегации и папски съвети. Обмисля се също на ръководни длъжности, заемани по традиция от кардинали, да бъдат поставени миряни, в това число и жени. Има идея да се отмени изискването апостолическите нунции (посланиците) в чужбина задължително да бъдат архиепископи и постепенно да се пристъпи към издигането на миряни от дипломатическата кариера начело на нунциатурите.

Терминът "революция" по отношение на понтификата бе използван от медиите, но не във връзка с административните реформи, а за обозначаване на важни моменти от духовното пастирство на Франциск. Всъщност той потвърди постановки, които отдавна са фундаментални за Римокатолическата църква.

"Революционното" тълкование дойде от пренареждането на приоритетите. Папата открито заговори за "двете логики", които неизменно се пресичат в мисията на църквата. Едната е логиката на блюстителите на моралната доктрина, които се застъпват за изолиране на "заразените от греха", за да бъдат опазени здравите. Франциск е застъпник на противоположната логика и даде примера с Исус Христос, "който се злепоставя, сближава, прегръща, прощава и привлича (съгрешилите и страдащите)". Тази позиция му навлече критиките, че твърде малко акцентирал върху така наречените неподлежащи на преговаряне християнски ценности, към които се причислява човешкият живот от зачатието до естествената смърт, основаното върху брака между мъж и жена семейство и правото на свобода за възпитаване и образоване на подрастващите.

Възгледите на Франциск повлияха за определянето на църквата като "полева болница", в която всеки духовен пастир е призван не да се занимава с мимолетни неразположености и дребни болежки, а да търси лек за дълбоките и тежки рани, които предизвикват духовна смърт. Поразяващи душата в съвременната епоха са несигурността, унинието, терзанието, отчаянието и самотата, които според папата се лекуват посредством възвестяване на християнската надежда.

Отново прозвучаха критики и опасения, че това би превърнало църквата в обикновена фондация с благотворителна цел. Франциск реагира с категоричното изявление, че църквата никога няма да се превърне в неправителствена организация, но ще изневери сама на себе си, ако се задоволи само да отправя морални послания, наблюдавайки действителността отвисоко. Ето защо той изисква, на първо място от Римската курия, "да се потопи в смирение, да се отърси от властващия индивидуализъм, от претенцията да действа сама и от схващането, че ближният е важен, само ако има полза от него".

В социално-политическата сфера той се обяви против крайностите на капитализма и култа към парите. Когато парите са обожествени, тогава се налага културата на "шкартото", оценяваща като безполезни всички онези, които не са функция на капитала и на потреблението.

Папа Франциск е критикуван, че е закачил на църквата табела "Обектът е в ремонт", която продължава да виси вече две години. Изглежда той предпочита неудобствата на продължителния ремонт пред пълното затваряне на храма.

(Христо Петров, БТА)