Разумната финансова политика за всеки един човек или семейство е да харчи по-малко, отколкото изкарва. Така се спестяват пари, които могат да бъдат използвани за друга цел – покупка на кола, жилище или просто почивка. Когато става дума за държави, натрупването на пари в края на месеца или година е излишък, а недостигът – дефицит.
Европейският съюз има правило, според което максимално разрешеният бюджетен дефицит за страните членки е 3% от брутния им вътрешен продукт (БВП) за година. Като всяко правило и това много често е нарушавано, поради различни причини.
Европейската комисия (ЕК) обяви миналия месец нова политика за това как ще надзирава бюджетните правила на съюза. В момента те задължават страните да поддържат бюджетните си дефицитите под 3% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Страните от ЕС прекараха последните пет години в орязване на бюджетните дефицити, които бяха раздути от икономическата криза, като увеличаваха данъци и намаляваха разходи, което попречи на икономическия ръст и повиши рязко безработицата в голяма част от съюза.
С отслабването на напрежението на финансовите пазари след пика на дълговата криза в еврозоната през 2012 г., комисията промени интерпретацията си на бюджетните правила в опит да минимизира негативния икономически ефект от орязването на разходите. Съобщението от вторник до някаква степен формализира тази позиция, като в същото време предлага някои нови политики.
Страните, които най-често не са постигали целта за бюджетен дефицит са Гърция, Франция, Ирландия, Малта и Полша, които от 1997 г. до 2015 г. включително са имали бюджетен дефицит над 3% 11 години. Дори и в момента някои от тези страни отказват да гласуват по-консервативни бюджети и да орежат разходите, за да се вместят във възможностите си.
Новото крайноляво правителство в Гърция дори си е поставило за цел именно повишаване на дефицита и прекратяване на политиката на икономии. Франция също не планира в близките години да намали дефицита под 3%.
С малко по-добри резултати следват Португалия и Великобритания, които 10 години са планирали разходната част на бюджетите си над възможностите си и са достигнали дефицит над 3% от БВП.
На обратния полюс са фискално отговорните страни, сред които е и България. Страната ни само две години е имала дефицит над 3% и се нарежда в една категория със страни като Финландия с 1 година, и Естония, Люксембург и Швеция с нула години.
Графиката показва в колко години страните от Европейския съюз са имали дефицит над максимално разрешените от Европейския съюз 3%:
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
преди 9 години Бих искал ЕС да има правило и за нивото на данъци във всяка от страните членки!Защото у нас данъците са в пъти по-ниски, а и плоски от почти всички страни членкиТова води до много по-малък бюджет съизмерим с БВП на нашата обична родинаРазвитите страни в ЕС харчат чрез правителството и неговите агенции НАД 50% от БВП на страната. В РБ това е по-малко от двойно или около или ПОД 25% от БВПТова е първият въпрос - баланса и дефицита са до голяма степен резултат на харчовете, защото нека се съгласим че е нормално държавата да не може да обслужва гражданите си както е у нас поради по-малкото пари с които разполага, а разполага с по-малко пари, ЗАЩОТО ДАНЪЦИТЕ СА СМЕШНО НИСКИ - ОСОБЕННО ЗА ХИПЕР БОГАТИТЕЗнаете ли колко милиардери и не само от ЦЯЛ ЕС имат регистрирани фирми в РБ, за да плащат В ПЪТИ по-ниски данъци от страните си! Хияди или стотици хилядии тогава ще се отмени плоския данък у нас, пак под вздействието на ЕС стрини , които ще изреват че губят приходи заради "фин. рай РБ" отговор Сигнализирай за неуместен коментар