ЕС през 2015 г. – евтин популизъм и евтини пари

По всичко личи, че европейската 2015 г. ще премине под мотото „Евтин популизъм и евтини пари“. Резултатите от предсрочните парламентарни избори в Гърция инжектираха нова доза политическа субстанция на популизма, а ЕЦБ обеща да печата – трудно обратим ход, мотивиран от влошаващите се перспективи пред европейската икономика, пише в свой анализ Явор Алексиев, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).

Евтин популизъм

Изненадани от случващото се в Гърция не трябва да има. Преди няколко месеца писахме, че „политическият елит в много европейски държави е изправен пред дилемата дали да продължи с популистките си практики или да стъпи здраво на земята с надеждата, че не е успял да приспи дотолкова гласоподавателите си, че да припознаят национализма и протекционизма като алтернативи на членството в съюза.”

Както случващото се в Гърция, Франция, Италия, Великобритания и други страни показва – звярът на лесните решения вече е излязъл от клетката. Всичко това беше крайно предвидимо и логично последствие от:

1. Отказа от провеждането на решителни фискални и институционални реформи в рамките не само на ЕС, но и на отделни страни членки

2. Придържането към мантрата на европейската социална икономика – основната причина за намаляващата външна конкурентоспособност на много страни членки

Случилото се в Гърция ще се случи (дори вече се случва) и в други държави. Причината е, че някъде дълбоко под популизма и очевидно неосъществимите икономически програми лежат няколко трудно оспорими схващания. Последните бяха най-добре описани от самия Ципрас в отворено писмо до германския народ:

- ЕС трябва да се промени, за да оцелее

- В съюза липсва достатъчно демократичност, а гражданите на съюза не вярват, че техният глас може да промени политиките

- Гръцката криза е третирана като ликвидна такава, а е въпрос на платежоспособност

- Гръцкият дълг не може да бъде обслужен и няма да бъде обслужен

Именно последните две твърдения имат отношение към бъдещето на монетарния съюз.

Първото от тях отразява „първородния грях“ на еврозоната – създаването на монетарен съюз при отсъствието на фискален такъв и допускането на неконкурентоспособни икономики в неговите рамки. Вторият има отношение най-вече към бъдещето на съюза и опасността едно евентуално напускане и/или фалит на Гърция да възпламени дълговите пазари и да доведе до ръст на лихвите за други държави с висок дълг и мрачни икономически перспективи.

Евтини пари

Вторият важен момент е решението на ЕЦБ да стартира програма по изкупуване на деноминирани в евро ценни книжа на обща стойност до 60 млрд. евро месечно от март 2015 г. Особеното в случая е, че изкупуването на ценни книжа ще става от националните централни банки на база на техния дял в капитала на ЕЦБ, а последната е отговорна само за една пета от потенциалните загуби.

В този си вид планът на ЕЦБ всъщност извежда на преден план дупките в монетарния съюз, тъй като огромната част от отговорността е прехвърлена на националните банки. И няма как да е иначе при отсъствието на фискален съюз. ЕЦБ не е (и към настоящия момент не може да бъде) класически кредитор от последна инстанция, без това де-факто да означава фискални трансфери от страни като Германия към държавите от периферията (и не само).

Дългът на страните членки забави сериозно растежа си, но тепърва трябва да бъде овладян и намален. В момента почти всички страни от еврозоната финансират и рефинансират дълга си на рекордно ниски нива – отново резултат от политиката на ЕЦБ. ЕЦБ успя да постигне и другата си цел - да „потопи” еврото. Само за половин година то изгуби 15% от стойността* си спрямо американския долар.

От 2012 г. насам Марио Драги не спря да повтаря, че монетарната политика не е сама по себе си достатъчна, за да върне доверието на инвеститорите и потребителите в европейската икономика и да генерира икономически растеж. Това, което Драги всъщност казва, е, че дори ЕЦБ да напечата една планина пари и да изкупи целия валутен съюз, това няма да реши нито един от структурните проблеми на еврозоната. Заплатите във Франция и Италия пак ще останат прекалено високи на фона на производителността на труда, социалната система ще продължи да изсмуква ресурси за подкрепа на популистки програми, а бюрокрацията и регулациите ще продължават да задушават разкриването на работни места.

Търсенето на кредит за инвестиции в реалната икономика е свито заради нивата на задлъжнялост на фирмите и гражданите. В тази обстановка придържането към ниски лихви е едновременно подтик за финансовите институции да инвестират и предупреждение към бизнеса, че икономическата ситуация не е особено розова. Ако с основен лихвен процент от 0,05% ЕЦБ не може да стимулира кредитирането, предоставянето на допълнителна ликвидност едва ли ще помогне. Допълнителен ресурс за банките не може да окаже кой знае какъв ефект върху търсенето на кредит, тъй като не е обвързано с очаквания за подобрение на икономическата конюнктура от страна на бизнеса.

Количествените улеснения правят трупането на държавни дългове привлекателно, но с оглед на протичащата фискална консолидация в много страни членки, е трудно да предположим, че някой (Германия) ще позволи на останалите страни членки се възползват от подобни възможности. Излизането на Гърция от еврозоната, обаче, е реална възможност. В същото време потенциалните негативни ефекти за съюза лежат не толкова в отписването на дълга на страната, колкото в създаването на „опасен“ прецедент и знак за обратимост в европейския политически проект.

*Действително, част от това понижение на курса може да се отдаде и на заявения от Федералния резерв курс към покачване на лихвените проценти.